forum.lex.bg

Евентуално дело срещу държавата

Здравейте,
Питането ми е следното. България е една от малкото държави в които няма Закон за фалит на физическите лица.
Един човек преди години е имал добра и доходна работа. Тегли кредити, построява си с тях нов дом, но в един нещастен момент го съкращават.
Не може да намери работа, кредитите не могат да се обслужват навреме. Започват да валят изпълнителни листа един след друг. Продават ти новопостроения имот, колата. Отгоре на всичко цените на имотите са паднали и след продажбата на имота са останали за връщане повече от половината пари които са ти дали. Ако почнеш някъде работа веднага ти запорират заплатата и ти оставят около 250лв. за живот. Нямаш дом, не можеш да отидеш и на квартира защото не получаваш достатъчно пари и не можеш да и плащаш наема и консумативите, за храна и нещо друго да не говорим. За капак си разваляш и семейството заради безпаричието, детето страда. И в крайна сметка човек не може да се защити по никакъв начин, защото държавата не е предвидила такъв механизъм. Може ли заради това че държавата не е предвидила механизъм за защита при такива случаи, човек да си търси правата в съда или по добре да се хвърли от някой мост?

Имам антитеза на твоето съждение.Може да се защити човек например оспори уволнението си.След това има и несеквестируемост на жилището привилигеровано вземане за издръжка.Бракът не ти носи очакваното щастие ,но ти дава спокойствие например за жилището.Ето ,че има начин да се защитиш преди да скочиш от моста.

Жилището най-вероятно е ипотекирано и несеквестируемостта отпада. Издръжките на децата обаче могат да се спасят от банката- завежда детето дело за издръжка, сключва се спогодба пред съда за сума, която ще позволи на детето достойно съществуване (така и таксите са на половина и няма съдът да определя размера на издръжката), с тази спогодба детето си вади изпълнителен лист и запорира на родителя заплатата. Вземането за издръжка е с привилегия и банката чака. Ако съпругата е безработна и тя може да направи същото. Така част от проблемите се решават. Има и друг изход- през някой от терминалите на летището. За това не бързайте с моста. А въпроса със съденето на държавата е обречена кауза.

В допълнение към горното мнение. Спогодбата, която предложих, макар и съдебна, все пак е сделка и е възможно някой банков адвокат да тръгне да се упражнява по чл. 135 от ЗЗД и да твърди, че прекалено високата издръжка уврежда банката. За това по-добре е родителят да признае иска за издръжка а детето да поиска постановяване на решение при признание на иска и така този риск отпада. Е някои съдия може да откаже да постанови решение при признание на иска, но пък делата за издръжка са безплатни за ищеца и има варианти да се стигне до положителен резултат.

Може ,да се спаси и ипотекираното жилище например се учреди вещно право на ползване в полза на родителят недлъжник безвъзмездно и пожизнено.Като по този начин се зачете неговото право ,независимо в чии ръце е имота.

Pause написа:Може ,да се спаси и ипотекираното жилище например се учреди вещно право на ползване в полза на родителят недлъжник безвъзмездно и пожизнено.Като по този начин се зачете неговото право ,независимо в чии ръце е имота.

ок, но това може ли да се направи при положение че на жилището вече е наложена възбрана и е дадено на ЧСИ за публична продан, ЧСИ- то направи вече първата публична продан и нямаше кандидати, сега чакаме да започне втората

Не това може да се направи само преди вписването на възбраната Чл.452 ал.2 ГПК и да прояви действието си.Ако се направи след вписването на възбраната няма да има действие спрямо взискателя и присъединилите се кредитори.

Според мен и преди това да е, пак няма да му помогне това право на ползване, заради чл. 498, ал. 2 ГПК.

Ползвателят има право на иск по Чл.108 от ЗС при нарушаването му.При колизия между вещни права предимство има по-ограниченото право на ползване. То измества по-широкото правото на собственост.

Pause написа:Може ,да се спаси и ипотекираното жилище например се учреди вещно право на ползване в полза на родителят недлъжник безвъзмездно и пожизнено.Като по този начин се зачете неговото право ,независимо в чии ръце е имота.

Банката няма да отпусне кредит за ипотека ако има вписано подобно учредено право на ползване, а ако е учредено и вписано след сключената ипотека от това няма да има особена полза.

Чл. 175. ЗЗД - С извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си.

Приета е нова ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива 2012/30/ЕС.

https://www.vesti.bg/bulgaria/es-prepor ... it-6093687
https://eur-lex.europa.eu/legal-content ... 2016PC0723
След обнародване на директивата България ще разполага с 3 години, за да въведе в законодателството си процедура по несъстоятелност на физическите лица.
В момента някои съдилища приемат, че:

Ноторно известно е ,че в Република България няма действащ закон за личния /частен /фалит /несъстоятелност/,който да урежда това производство за физическите лица.

https://legalacts.justice.bg/Search/Get ... 4UzQ5JQ%3D

Това всъщност не е вярно. В момента производство по несъстоятелност може да бъде открито срещу физическо лице в следните хипотези:
/1/ когато длъжникът е регистриран като ЕТ (арг. чл. 614, ал. 2 ТЗ) – в масата на несъстоятелността се включва и ½ от имуществото – съпружеска имуществена общност (СИО), независимо че вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие, са лично имущество (чл. 22, ал. 3 от СК);
/2/ когато длъжникът е неограничено отговорен съдружник – арг. чл. 610 от ТЗ;
/3/ при скрито съучастие – чл. 609 от ТЗ /в този смисъл – Решение № 102/11.07.2012 г. оп т.д. № 1294/2011 г. на ВКС, II т.о./;
/4/ при образувано вторично производство по несъстоятелност след образувано главно производство в страна – членка на ЕС – арг. чл. 34, вр. чл. 19, т. 1 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност.