forum.lex.bg

Колеги, имам следния въпрос?
Приложима ли е разп. на чл. 78А НК по отношение на престъплението по чл. 343Б, ал.1 НК?

Ако деянието е преди влизане в сила изменението на НК, като по-благоприятен закон старата (към днешна дата все още действаща) разпоредба на 78а ще може да се приложи, при наличие на другите предпоставки. След тази дата ли е обаче вече чл.78а от НК има други изисквания (престъплението да не е извършено в пияно състояние) и 343б от НК остава извън приложното му поле.

Въпросът ми има предвид деянията, които ще бъдат извършвани след влизане в сила на изменението. Не съм съгласен обаче с изразеното мнение.
Изпълнителното деяние на разп. на чл. 343Б, ал.1 НК е: " който управлява МПС след употреба на алкохол над 1, 2 на хиляда..." . Наистина съд. практика по транспортни престъпления приема ( ако не се лъжа с ППВС № 1/83г.) , че под " пияно състояние" следва да се разбира управлението на МПС с алкохол над 1, 2 на хиляда. В случая обаче според мен разпоредбата на чл. 78А, ал.6 от НК има предвид " пияното състояние" като квалифициращо обстоятелство- както когато то е предвидено в състава на съответната разпоредба, така и ако самото деяние е извършено след употреба на алкохол над 1, 2 на хиляда. При хипотезата на чл. 343Б, ал.1 НК обаче управлението на алкохол над 1, 2 на хиляда е елемент от основния състава на престъплението и тази разпоредба въвежда още едно изискване- управлението на МПС над 1, 2 на хиляда да е установено по надлежния ред ( реда, предвиден в съответната наредба). "Пияното състояние" по см. на чл. 343, ал.3 НК може да бъде установявано както чрез експертизи, така и чрез свидетелски показания- срвн. посоченото вече ППВС)
Т.е. понятията "пияно състояние" и "управление на МПС след употреба на алкохол над 1, 2..." в никакъв случай не са идентични. Затова и считам, че при деянията по чл. 343Б, ал.1 НК след влизане в сила на изм. на чл. 78А, ал.6 НК не би имало пречка да се прилага разп. на чл. 78А НК ( при положение естествено, че са налице и всички предпоставки, визирани в този текст.)

Това всъщност бе втората ми теза Точно заради обстоятелството, че в случая концентрацията на алкохол е елемент на деянието намирам известно основание и в нея. Пияното състояние обаче си е факт. И мисля се приема, че е налице такова не при налична концентрация над 1,2 на хиляда, а при доста по-ниска. Начинът на доказване е нещо съвсем различно. Въпросът е дали законодателят е имал предвид под фразата "пияно състояние" само и единствено предвиденото такова, като квалифициращо обстоятелство или въобще наличието на употреба на алкохол, довела до съответна степен на алкохолно опианение преди деянието. Струва ми се обаче, че практиката ще покаже коя теза ще фаворизира и то съвсем скоро
Поздрави!