forum.lex.bg

Трябва ли да има изричен състав в НК, регламентиращ евтаназията ?


На този адрес може да прочетете доклад на г-н Лъчезар Тошев, председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в 39-тото Народно събрание. Законодателното проучване е на тема "Евтаназията в европейското законодателство - http://www1.parliament.bg/students/76_evtanazia.html

[%sig%]

Какво точно имаш предвид? Какво да гласи този състав в НК - ненаказуемост на лекарите, които се съгласяват относно евтаназията или обратното - наказуемост, ако допуснат някой да извърши евтаназия?

Въпросът ми е :
Трябва ли да има специален състав, който да регламентира евтаназията като наказуемо или ненаказуемо деяние и трябва ли да има специален режим, от който да се ползват тези случаи?

Лично мнение:
Евтаназията си е убийство по смисъла на чл.115НК - умишлено умъртви другиго. Затова трябва да се регламентира ненаказуем състав за евтаназията, извършена от лекар и специален "разрешителен" режим като се определят болестите, обстоятелствата, медикаментите и местата за извършването й.

Идеята ти не я приемам - не може в НК да се определят болести, обстоятелства, медикаменти и места за извършването на евтаназията - това да не е помагало по медицина във връзката и с Правото или нещо подобно - текстовете съвсем ще се разтегнат и това няма да прилича на НК, а на нещо друго. И сама като юрист, знаеш как изглеждат (и как би трябвало да изглеждат) състави в НК!!!
Поради това считам, че предложението ти е неприложимо, а и несъстоятелно от медицинска гледна точка, защото невъзможно да се изброят казуистично всички хипотези, при които да се приложи състава за "ненаказуемост" на евтаназията.
Правото не обхваща (и не може да обхване) всичко, което се случва (или може да се случи) в Живота!
Твърде спорно е и дали въобще трябва да се регламентира ненаказуемост за евтаназията-добре знаеш Колева, че този въпрос не е решен еднозначно в законодателствата на различните страни.
Към настоящия момент, евтаназията е разрешена в доста малко държави, в повечето страни, това не е легално.
Ти лично би ли посегнала на чужд живот, дори и да е тежко болен, дори и да има ненаказуемост, дори и болния да е подписал декларация, че се съгласява на евтаназия и да те моли да я извършиш?!?!?
Не се заигравай с теми, които са изключително деликатни преди всичко от гледна точка на етиката и морала!!Иначе и сама много добре знаеш, че Правото би могло да уреди и едното и другото разрешение на въпроса.
Ако някой иска да прекрати земния си път доброволно поради тежка болест, мисля, че не е необходима норма в НК, която да урежда евтаназията.
А от друга страна, никой (било то лекар, роднина, близък ит.н.) няма право да взима решение за евтаназия на болен човек, дори и последния да е в невъзможност да прецени това.
Идеята ми е, че всеки трябва сам да решава какво да прави с живота си (дори и в буквалния смисъл на думата) - тогава и самата дискусия "за" и "против" евтаназията, ми се струва, че става абсолютно безсмислена.
Това е моето мнение!
Хау :-)

Без да ме нападаш, Тошко :-)))))

Какво бих направила аз в такава ситуация НЕ Е предмет на темата!

Да, запозната съм с нееднозначното решение на този проблем в законодателствата на различните страни, но това не ме ограничава да попитам за мнение в този правен форум. Нали е за това?!

Никъде не съм споменала, че трябва да се опишат подробно в НК всички възможни случаи [болести, обстоятелства, медикаменти и места за извършването на евтаназията]. Лек за този твой страх [текстовете съвсем ще се разтегнат и това няма да прилича на НК, а на нещо друго] отдавна е намерен като се използват например препращащи норми към специални нормативни актове :ППпППпп


Основната цел на тази тема е:
Ако сте законотворец, бихте ли определили евтаназията като ненаказуема и защо?

По "основната цел на темата":
-Ще ти кажа като стана законотворец! :-)
........................................................................
Предлагам и ти да се ориентираш така, защото форумите започват да приличат на говорилни и на безумно чешене на езиците, убиване на времето, когато няма какво друго да правим!
Ако мислиш другояче - си е твое право, но дай тогава да отворим нови теми и по другите "вечно щекотливи въпроси"!
1. АБОРТ
2. СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ.
3. ЕДНОКРАТНА ДОЗА
И Т. Н. И Т. Н.
.............................................................
няма ли с какво друго да си уплътняваш времето?!
Видях ти страницата в Лекса - не си за изхвърляне като външност, така, че вместо да "решаваш" всемирните проблеми, ти предлагам (най-добронамерено) първо да си уредиш живота - you know( подходящ мъж, задоволяваща те работа като почнеш бачкане "по специалността" и други такива).
Не ми се сърди и не го приемай "навътре"-нямам нищо лично против тебе

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
Джордж ГАРЛИН
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Я да видим кой е скиторил по Дир-а :))))

:)))
А нима не откриваш верни неща, четейки тези редове?!
Прав е човека, който ги е писал

Тошко: "Идеята ми е, че всеки трябва сам да решава какво да прави с живота си (дори и в буквалния смисъл на думата) - тогава и самата дискусия "за" и "против" евтаназията, ми се струва, че става абсолютно безсмислена"

Може човекът да е решил какво да прави с живота си, но например да е парализиран и да не може да го направи.

Колко е парализиран? Да не може да помръдне дори с пръст или с уста? Тогава как ще обясни какво иска да прави с живота си? Ако може да говори и да обясни, значи може и сам да натисне копчето - с уста, а не да кара друг да поема такъв "товар".

Тошко:
Благодаря, че успя да запазиш ужасно надменния си тон във всички постинги във форума!
Благодаря за "оценката" на външния ми вид и съветите за "светлото ми бъдеще", макар че съм сигурна, че ти е било трудно (поради минималните знания за мен), оценявам загрижеността ти!
Благодарна съм ти и за това, че освобождаваш натрупаната негативна енергия в изблиците си на форума ... явно *.government.bg Ви влияе на всички така ... Плащат ли Ви вредни??? :пППпппППппп



П.П. Но наистина благодаря за посланието на Джордж Гарлин, няма да е зле и ти да се поучиш от него :-))))

[%sig%]

А този, който му е предоставил копчето - "Чл. 127. (1) Който по какъвто и да е начин ПОДПОМОГНЕ или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години."

А може и да не може да мръдне уста или пръст. Примерно само диша и мига с очи за "да" и "не". Или лекичко трепва с пръст и няма сила за копче.

Миличка, ако ме познаваше щеше да разбереш, че "надменен" е думата, която най-малко ми приляга. Сетне, с кое по-точно ти се стори надменно от моите постинги? Нали искаше мнения - ами получи моето и стига толкова задочни дискусии и нападки.
Оставам с неприятното впечатление, че тук ставаме като в "детската градина" и ми се сърдиш за глупости - аз наистина нямам нищо лично против теб
(а и не те познавам), отнасям се съвсем толерантно към мнението ти, но се почувствах длъжен да изложа аргументи защо мисля по-различно от теб и защо не споделям мнението ти.
Ти обаче си помисли, че те "нападам" и че съм "надменен" (?!)
Съжалявам, ако с нещо съм те обидил, не влизам в Лекса, за да се заяждам и да обиждам.....

Койчо от Конаре, няма спор по повода. В момента си е абсолютно престъпление да се извърши евтаназия - чл.115НК и да се помогне на болния да извърши сам "умъртвяването" - чл.127(1) . Смяташ ли че не трябва да е?




Тошко, за теб без коментар и с много усмивки :-)))))))

[%sig%]

Е, много задълбахме в хипотетични ситуации :) Вече има технологии, които позволяват да се управляват устройства само с леко докосване, а ако не се лъжа и с мозъчни импулси, но това е друга тема. Да не говорим, че изобщо не е сигурно, че един парализиран човек непременно ще иска да се самоубие. Ако сте описали г-н Ноартие дьо Вилфор от "Граф Монте Кристо", сигурно помните и желанието му за живот.
Колкото до текста в НК (наказателното право не е моята област), но не би ли могло да се счете, че е налице малозначителност при такова деяние?! Очевидно то е с много ниска степен на обществена опасност.

Не ми е известен случай, при който да е отнет човешки живот и да е прието, че деянието е малозначително по чл.9 НК.

И аз като Тод смятам, че това не е сред престъпленията, които могат да се характеризират с ниска степен на обществена опасност и с това да се окажат малозначителен случай по чл.9НК?

А ако се получи злоупотреба - донорство, користно убийство, прикрити под формата на евтаназия?

[%sig%]

А вас какво ви измъчва този проблем "евтаназия"? Това е повече морален проблем, а не правов. По-далеч от него. Иначе - гледайте американски филми - там колко щете морални дилеми. (а и правови след това). Но там е друг свят.

"Парламентът не позволи прилагането на евтаназията в България. В сряда депутатите продължиха дебата, започнал миналата седмица, и заключиха, че българското общество все още не е подготвено за решението на този голям проблем. От общо 107 депутати 93-ма бяха за текста, който не допуска евтаназия. Само петима бяха "против", а девет се въздържаха.

Обявявайки се срещу лишаването от живот на неизлечимо болни пациенти депутатите прибягнаха до християнската етика.

Явор Милушев от НДСВ попита от трибуната на парламента може ли лекарят да поеме върху себе си отговорността от греха на болния, който желае да сложи край на живота си и така до си сложи още един грях като нарушава Божията заповед "Не убивай".

Янаки Стоилов от БСП посочи, че дори и в здравния закон да не бъде записан текст, който забранява евтаназията, тя ще се наказва, защото в Наказателния кодекс склоняването към самоубийство е престъпление. Той посочи още един проблем в България - медицинската помощ е трудно достъпна и става все по-скъпа. Стоилов допусна възможността лекарите да убеждават болните, че не трябва да се удължават техните мъки и да се стигне до злоупотреби, ако бъде разрешено прилагане на евтаназията.

Стоилов заключи, че трябва да има дебат в обществото, защото каквото и да се приеме с този закон, нищо в България няма да се промени.

Теодора Литрова от НДСВ му опонира, че дебатът в обществото вече се е състоял. За аргумент тя използва статистика, според която 80 процента от българите се определят като християни. "Един християнин не може да допусне прилагане или узаконяване на евтаназията, обяви царистката.

Колегата и Цветан Ценков от НДСВ заяви, че дебатът за евтаназията е неизчерпаем и предложи да се прекрати дискусията в пленарна зала.

По време на дебатите миналата седмица част близо час депутатите спориха дали евтаназията трябва изрично да се забрани. Част от народните представители защитиха тезата, че евтаназията не е убийство, а израз на милосърдие и състрадание към неизлечимо болните хора, изпитващи непрестанни физически болки.

Евдокия Манева от ОДС поиска в закона да не се вписва изрична забрана за съзнателно прекъсване на жизнените функции на неизлечимо болните. Според нея е необходима законова уредба на евтаназията, но обществото ни не е готово и затова би трябвало да остане досегашният режим, без евтаназията изрично да се забранява. Тезата й бе подкрепена и от Марио Тагарински от ПГ "Народен Съюз", с почти идентични аргументи.

Бившият шеф на лекарския съюз и настоящ депутат от ОДС Димитър Игнатов пък подчерта, че казусът с евтаназията не е решен окончателно в нито една държава и преди българският парламент да направи това, трябва да бъде поставен на много широка обществена дискусия, за да се види гледната точка на българското общество към този сложен морален проблем.

В сряда, след като парламентът подкрепи предложения от правителството текст - че на територията на Република България не се прилага евтаназия, здравният министър Славчо Богоев коментира, че решението на депутатите е правилно и посочи, че това е практика в повечето европейски страни в момента. "Аз лично съм убеден, че по този начин трябва да бъде решен проблемът", каза Богоев.