ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ?
Публикувано на: 08 Яну 2010, 12:00Проблемният монопол на нотариусите и частните съдебни изпълнители;
В резултат на поредицата от неуспешни реформи в правната ни система, през 1998г. беше създадена професията на частния нотариус. Това стана с влизането в сила на Закона за нотариусите и нотариалната дейност през 1997г.
Необходимостта от извършването и на тази промяна в правната ни система беше основана върху очевидната за всички тогава неефективност на държавните нотариуси и наличието на корупционни практики.
Типично за нашето общество обаче, идеите за извършване на тази фундаментална промяна не беше подложена на широко обществено обсъждане. Реализирането на промяната и изработването на необходимия за целта закон беше поверено на ограничен кръг от хора, които си свършиха работата на тъмно и естествено изцяло в лично техен, а не в обществен интерес.
Като допълнително обезпечение за успеха на бизнеса на частните нотариуси, в закона се предвиди, че те не получават за своята работа възнаграждения, а събират определени от държавата такси.
По този начин ползвателите на нотариалните услуги остават с впечатлението, че за извършваните от нотариусите нотариални действия те заплащат държавни такси, чийто размер естествено не подлежи на коментар или договаряне. В действителност определените по този ред нотариални такси от Министерския съвет на Република България представляват възнаграждения за нотариусите, тъй като се задържат изцяло от тях и стават тяхна лична собственост.
В допълнение на всичко това, законът предвиди и възможността нотариусите да консултират страните в нотариалните производства и да изработват документите, които ще са предмет на нотариалните производства пред тях.
Негативния ефект от тези и другите предвидени в закона привилегии за нотариусите се почувства веднага на пазара на частните юридически услуги. С влизането на закона в сила, за нотариусите се запази и гарантира огромна част от този пазар, на който до този момент работеха адвокатите. Пазарът на юридическите услуги, свързан с вещното право, и всяка друга работа, обвързана с нотариалната дейност, премина изцяло в ръцете на ограничения брой частни нотариуси. Като резултат от факта, че това е най – печелившия дял от този пазар (тъй като е свързан със сделките с имоти и всякакви транспортни средства) сключването на важни договори, даването на обезпечения, удостоверяването на множество предвидени в законите обстоятелства и много, много други, нотариусите веднага забогатяха. По – голямата част от тях отдавна са милионери. В това (разбира се) не би имало нищо лошо и нередно, ако беше резултат единствено на труда и личните усилия на забогателите, а не на изкуствено създадените от закона условия. По този начин обогатяването на нотариусите не става в резултат на развитието на пазара на юридическите услуги или на тяхната по – добра конкурентоспособност, а се дължи единствено на ограничаването на правата и обедняването на другите участници на този пазар. Чрез закона се въвежда разделение на пазара, който си остава частен, но вече не е свободен. Оформя се специфичен пазар, до който се допускат ограничен кръг лица, които разделят помежду си цялата печалба от него. И тъй като тези лица са вече много по - малко, печалбите стават много по - големи. Лишените от достъпа до този пазар понасят две основни загуби: 1) Изцяло губят печалбите от нотариалните и свързаните с тях дейности; 2) Разпределят много по – малко печалба между себе си, защото стават много повече работещи на много по – малък и ограничен пазар.
Вече трета година (откакто сме страна членка на съюза) политиците не предприемат нищо за отстраняване на това съществено нарушение на пазара на частните юридически услуги в страната.
Това наложи група адвокати да потърсят защита на нарушените си права за свободен достъп до ЦЕЛИЯ пазар на частните юридически услуги по съдебен път пред българския съд.
Правната система на ЕС допуска това. В практиката си Съдът на Европейските общности (ECJ) е установил, че всеки съд на държава членка е съд и на ЕС, поради което може да прилага директно правото на съюза.
Това се поиска от Върховния административен съд /ВАС/ по жалба на българските адвокати срещу картела на нотариусите в страната.
Първоначално тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата, като в свое Определение по образуваното а. д. № 9492/2009г. постанови, че тя е недопустима.
С определение от началото на декември 2009 г. на петчленен състав по а. д. № 13957/2009г. жалбата обаче е призната за допустима и е върната за разглеждане на тричленния състав.
На този етап прокуратурата на страната и Министерският съвет – в лицето на представляващия го юрисконсулт, са ЗА запазване на статуквото и за продължаване нарушаването на европейските правила и норми.
Решението на съда по този случай ще е от съществено значение за правната ни система и за цялото общество. В случай, че съдът уважи жалбата, страната ни би дала сериозен сигнал, че ние можем и ще прилагаме европейските ценности и стандарти.
Ако съдът отхвърли жалбата, това ще принуди Европейската комисия да започне поредното производство срещу България за неспазване на Европейското законодателство.
В резултат на поредицата от неуспешни реформи в правната ни система, през 1998г. беше създадена професията на частния нотариус. Това стана с влизането в сила на Закона за нотариусите и нотариалната дейност през 1997г.
Необходимостта от извършването и на тази промяна в правната ни система беше основана върху очевидната за всички тогава неефективност на държавните нотариуси и наличието на корупционни практики.
Типично за нашето общество обаче, идеите за извършване на тази фундаментална промяна не беше подложена на широко обществено обсъждане. Реализирането на промяната и изработването на необходимия за целта закон беше поверено на ограничен кръг от хора, които си свършиха работата на тъмно и естествено изцяло в лично техен, а не в обществен интерес.
Като допълнително обезпечение за успеха на бизнеса на частните нотариуси, в закона се предвиди, че те не получават за своята работа възнаграждения, а събират определени от държавата такси.
По този начин ползвателите на нотариалните услуги остават с впечатлението, че за извършваните от нотариусите нотариални действия те заплащат държавни такси, чийто размер естествено не подлежи на коментар или договаряне. В действителност определените по този ред нотариални такси от Министерския съвет на Република България представляват възнаграждения за нотариусите, тъй като се задържат изцяло от тях и стават тяхна лична собственост.
В допълнение на всичко това, законът предвиди и възможността нотариусите да консултират страните в нотариалните производства и да изработват документите, които ще са предмет на нотариалните производства пред тях.
Негативния ефект от тези и другите предвидени в закона привилегии за нотариусите се почувства веднага на пазара на частните юридически услуги. С влизането на закона в сила, за нотариусите се запази и гарантира огромна част от този пазар, на който до този момент работеха адвокатите. Пазарът на юридическите услуги, свързан с вещното право, и всяка друга работа, обвързана с нотариалната дейност, премина изцяло в ръцете на ограничения брой частни нотариуси. Като резултат от факта, че това е най – печелившия дял от този пазар (тъй като е свързан със сделките с имоти и всякакви транспортни средства) сключването на важни договори, даването на обезпечения, удостоверяването на множество предвидени в законите обстоятелства и много, много други, нотариусите веднага забогатяха. По – голямата част от тях отдавна са милионери. В това (разбира се) не би имало нищо лошо и нередно, ако беше резултат единствено на труда и личните усилия на забогателите, а не на изкуствено създадените от закона условия. По този начин обогатяването на нотариусите не става в резултат на развитието на пазара на юридическите услуги или на тяхната по – добра конкурентоспособност, а се дължи единствено на ограничаването на правата и обедняването на другите участници на този пазар. Чрез закона се въвежда разделение на пазара, който си остава частен, но вече не е свободен. Оформя се специфичен пазар, до който се допускат ограничен кръг лица, които разделят помежду си цялата печалба от него. И тъй като тези лица са вече много по - малко, печалбите стават много по - големи. Лишените от достъпа до този пазар понасят две основни загуби: 1) Изцяло губят печалбите от нотариалните и свързаните с тях дейности; 2) Разпределят много по – малко печалба между себе си, защото стават много повече работещи на много по – малък и ограничен пазар.
Вече трета година (откакто сме страна членка на съюза) политиците не предприемат нищо за отстраняване на това съществено нарушение на пазара на частните юридически услуги в страната.
Това наложи група адвокати да потърсят защита на нарушените си права за свободен достъп до ЦЕЛИЯ пазар на частните юридически услуги по съдебен път пред българския съд.
Правната система на ЕС допуска това. В практиката си Съдът на Европейските общности (ECJ) е установил, че всеки съд на държава членка е съд и на ЕС, поради което може да прилага директно правото на съюза.
Това се поиска от Върховния административен съд /ВАС/ по жалба на българските адвокати срещу картела на нотариусите в страната.
Първоначално тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата, като в свое Определение по образуваното а. д. № 9492/2009г. постанови, че тя е недопустима.
С определение от началото на декември 2009 г. на петчленен състав по а. д. № 13957/2009г. жалбата обаче е призната за допустима и е върната за разглеждане на тричленния състав.
На този етап прокуратурата на страната и Министерският съвет – в лицето на представляващия го юрисконсулт, са ЗА запазване на статуквото и за продължаване нарушаването на европейските правила и норми.
Решението на съда по този случай ще е от съществено значение за правната ни система и за цялото общество. В случай, че съдът уважи жалбата, страната ни би дала сериозен сигнал, че ние можем и ще прилагаме европейските ценности и стандарти.
Ако съдът отхвърли жалбата, това ще принуди Европейската комисия да започне поредното производство срещу България за неспазване на Европейското законодателство.
