forum.lex.bg

"Препечатвам" алармата на Александър Кашъмов във в. "Капитал" от 26. ноември.

Става дума за този законопроект: http://www.parliament.bg/?page=app&lng= ... on=execute

И въпросът е след като ЮЛ са една правна фикция, не трябва ли да се знае кой стои зад нея; дали интересът на икономиката е над закрилата на тези, които доброволно са образували ТД.

Да не знаеш с кого правиш бизнес
Приетите на първо четене промени в Закона за търговския регистър ще убият публичността

Покрай скандалния проект на Министерството на правосъдието за конфискация на имущество без присъда през седмицата безшумно мина на първо четене в парламента друго отроче на същия родител – промени в Закона за търговския регистър (ЗТР), ограничаващи неговата публичност. Този поход срещу прозрачността бе умело прикрит зад по-шумния дебат относно конфискацията и прикрепен към измененията в ЗТР, уреждащи пререгистрацията на фирмите. По този начин поддръжниците на проекта тихомълком го придвижиха напред, спестявайки дискусията на ранен етап.

Измененията в ЗТР предвиждат от понятието търговски регистър да се изключат документите, които се съдържат във фирмените дела, с изключение на обстоятелствата и актовете, които се обявяват по силата на закон. Понастоящем тези дела са изцяло общодостъпни в интернет, т.е. предлага се ограничаване на свободния достъп. Занапред достъп до делата ще се получава само с електронен подпис или цифров сертификат, т.е. създава се възможност за проследяване на хората, които са отваряли съответните папки. Според друга разпоредба от проекта оповестяването на обстоятелствата и актовете, които ще са част от търговския регистър, няма да включва лични данни, "с изключение на информацията, за която със закон се изисква до бъде оповестена". Като допълнение към "защитата на личните данни" в подлежащите на обявяване актове търговците получават правото сами да подават документите със заличени от тях лични данни. Ако не са ги заличили, те ще имат правото и задължението да предоставят и копия от актовете със заличени лични данни (§ 3 от проектозакона).

Така предложените промени са крайно проблематични. На първо място, те са с неясна цел. Във фирмените дела се съдържат огромно количество важни документи за проследяване историята на една фирма. Личните данни (ако въобще има такива) в тях са минимални, но за сметка на това ограничаването на достъпа до документите стеснява възможността да се проверява как например са гласували представителите на държавата в събранието на акционерите на дружество с държавно участие, което е платило милиони левове с неясни цели. Пречи да се провери също така дали кметът е приложил към заявлението си за вписване на промени в партидата на дадено общинско дружество съответното решение на общинския съвет и ако такова не съществува, дали все пак искането му е било удовлетворено. И в единия, и в другия случай (които впрочем са действителни) изтичат значителни средства от държавни или общински дружества, за което при достъпни фирмени дела би имало поне някаква прозрачност и възможност за обществен контрол. Тоест не само не става ясно защо се ограничава свободният достъп, но несъмнена последица от това ще бъде осигуряването на
защита чрез тайна

за случаите на злоупотреби и корупция.

Идеята за заличаване на лични данни в обстоятелствата и актовете, подлежащи на обявяване, пък е просто абсурдна. Тук му е мястото да припомним, че подобно препращане към законодателството за защита на личните данни в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликти на интереси доведе до разнобой в практиката по публикуване на декларациите за конфликт на интереси. В резултат на това в някои институции такива декларации просто не се публикуват, което накърнява обществения интерес от прозрачност и превенция на непочтеността и корупцията в администрацията. Вместо да предвижда изрично публичност на определени данни, съдържащи се в регистъра, проектът препраща към общия Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). Предназначението на ЗТР като специален закон е да опише публичните данни в търговския регистър, а не да препраща към чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, според който лични са всички данни, които идентифицират или правят идентифицируем даден човек. Буквалното прилагане на ЗЗЛД към данните от търговския регистър чрез заличаване например на ЕГН ще доведе до абсурди, при които няма да е ясно не само в какви фирми участват дадени държавници, политици, магистрати и други публични фигури, но дори кой действително измежду стотиците Иван Иванов Иванов е управител на дадено дружество.
До непредвидимост в прилагането на закона ще доведе и

"измиването на ръцете"

при което държавата предоставя на личния избор на търговците да преценят кои от данните в представяните от тях официални документи са лични. Едва ли е нужно да се обяснява какви са вредите за прозрачността от нееднаквото публикуване на едни и същи данни за различните търговци. На това отгоре се създава възможност да изтичат данни за справките на потребителите на регистъра, сред които попадат разследващите журналисти. Какъв по-изгоден начин да се препятстват разследванията за злоупотреби и корупция на публични фигури, които засега у нас са успешни единствено в областта на медийните публикации.

Все пак вече от много време в цивилизованите общества има консенсус, че данните на търговците следва да са публични поради надделяващ обществен интерес за това. Така се брани стабилността на стопанския оборот, възможността на инвеститорите – бизнес и граждани да преценят контрагентите си, избягват се измамите и ограбването на спестяванията. В България публичността на търговския регистър е установена за първи път с Търговския законъ, обн. ДВ бр.114 от 29 май 1897 г., според чл.14, ал.2 от който "тези регистри са публични и всеки може да ги преглежда", а според чл.15 извършените в търговските регистри вписвания се публикуват в "Държавен вестник". С Директива 68/151/ЕЕС, изм. с Директива 2003/58/ЕС е създадено задължение за страните - членки на ЕС, да поддържат публичен електронен регистър на обстоятелствата за търговците, в това число за това кой участва в управителните и контролните им органи. Тоест, предлаганият проект

ще наруши и европейското законодателство.

През последните години този опит не е изолиран. Още когато се прие първата редакция на Закона за защита на личните данни през 2002 г., в него бе включен текст, според който информацията за участието в управителни и контролни органи на юридически лица представлява "защитени лични данни". Тази безумна норма бе отменена през 2005 г. след критики както на неправителствения сектор, така и на експерти от ЕС. През 2006 г. дебатът се повтори при приемането на ЗТР. Така че гледаме трета серия на един и същ филм. Кой ще спечели от липсата на прозрачност на информацията за участие във фирми или данни, даващи възможност да се узнае повече за източване на публични средства чрез държавни и общински дружества, нека всеки прецени сам. Досега обаче никой не обясни защо когато става въпрос за техните данни, публичните личности са ревниви почитатели на защитата на "личните данни", а когато трябва МВР и службите да събират данни за обикновените хора, в това няма нищо лошо и е полезно заради "борбата с престъпността".

край на цитата

Необходима е много повече публичност и прозрачност в България.
Така по-трудно ще се лъже и краде.
Много точно сте посочили че именно Парламента е инкубатор на всякакви порочни замисли и инициативи със съмнителни за обществения интерес резултати.
Мисля че трябва депутати да се избират лично, а не под формата на партиен списък.
И всеки депутат с интернет страница на която да се показва как е гласувал досега и как мисли да гласува (и защо)
+право на гражданите да си отзоват депутата предсрочно ако нещо не ги кефи

Проектът е доразвит - за съжаление май в отрицателна насока.

Публични ще са само вписаните обстоятелства и обявените актове (а не и протоколи, договори). (Вписването няма да е незабавно.)

Само адвокати и някои служители ще имат пълен достъп. Това вероятно значи, че ще се създаде регистър на електронните подписи (или цифрови сертификати) и имейлите на адвокатите. Следващата стъпка е вероятно достъпът за последните да стане платен - след като искат допълнителна информация, и след като ТР се задъхва (не че няма приходи).

Дали обаче един регистър, до който няма достъп, не се превръща в самоцел? Нужен ли е въобще?
Предложеното "решение" създава други проблеми (инфо за обществото и съконтрахентите) и не решава "мотивиралите го" проблеми (възможност за заобикаляне, неефективна гражданска- и наказателноправна защита).
Част от проблемите могат да се решат, а ще има и допълнителни удобства, ако ТР (или частна фирма) автоматично те уведомява за промени в посочени от теб партиди - технически е възможно (rss, e-mail, sms), трябва да е платено, има подобни сравнителноправни разрешения (им.рег.).

На 20 февруари във в. "Дневник" Александър Кашъмов написа:Промените в търговския регистър - няма такава държава в ЕС

Забравиха ли хората пирамидите и измамните обещания за градове на мечтите? Мечтите може би се сбъднаха, но не тези на хората, а на получателите на парите им. Приключиха ли проблемите с кметове, поискали незаконно вписвания по партидите на общински фирми, чрез които публични пари да преминат без основание в частни джобове?

Наситиха ли се журналистите и гражданите на публичния достъп до приватизационните договори, от които да стане ясно защитен ли е бил общественият интерес при продажбата на държавни или общински фирми и имущество?

Според някои народни представители отговорът на горните въпроси е "да". Между първо и второ четене в парламента бяха внесени проблематични текстове за изменение и допълнение в Закона за търговския регистър (ЗТР). Предисторията е следната.

Търговският регистър и фирмените дела винаги са били публични в България поне от 1898 г. насам. През 2006 г. бе приет ЗТР, като за първи път бе предвиден публичен достъп до регистъра и делата и чрез интернет. Още тогава група експерти оказваха натиск достъпът да бъде заплащан за всяка справка, което щеше да ограничи публичността и да затрудни достъпа.

След становище на "Програма достъп до информация" (ПДИ) и предизвикани обсъждания парламентът реши достъпът да е неограничен и безплатен. През 2008 г. базата данни реално стана достъпна в интернет и позволява на бизнес, журналисти, юристи и граждани да правят справки, преди да инвестират или договарят с някой търговец.

Според старото правило, че няма добро, останало ненаказано,

през 2010 г. започна кампания за ограничаване на достъпа

която се позоваваше на търговци, недоволни от широката прозрачност. Така е, всеки обича да получава пари, без да дава гаранции – въпросът е дали е допустимо държавата да толерира това. През лятото на 2010 г. Министерството на правосъдието стана инициатор на промени в ЗТР, с които се въвежда регистриран достъп до фирмените дела вместо съществуващия свободен.

Въпреки критичните становища от неправителствените организации и медиите и проведените обществени дискусии правителството внесе измененията, а парламентът ги прие на първо четене.

Преди второто четене обаче

депутат от ГЕРБ предложи още по-рестриктивни текстове

Според тях свободният достъп до фирмените дела се прекратява, като привилегията остава за адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, МВР и други лица по силата на служебното им положение. По този начин достъпът до фирмените дела твърде много заприличва на достъпа до държавна тайна, който според чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация е предоставен на президента, премиера, председателя на Народното събрание, съдии, прокурори и адвокати.

Въпросът е има ли разумна причина информацията за търговците, която

от средновековието е публична в цивилизования свят

да стигне до степен на секретност, равна на най-пазената тайна – държавната. Каква е целта на измененията? Според мотивите към правителствения законопроект тя е да се защитят личните данни на търговците. По-нататъшна информация за изложените позиции в секцията на водещата комисия по правните въпроси в сайта на парламента липсват.

Според правото на Европейския съюз търговският регистър трябва да е публичен, и то в електронен вид. Според Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на съвета целта е третите лица да узнаят съдържанието на основните документи и друга информация на търговците, особено данни за лицата, които ги представляват.

Никъде в директивите не се споменава, че оповестяването става при "защита на личните данни". Изглежда, българските депутати са най-досетливи и изобретателни измежду всички законодатели на ниво Европейски съюз и 27-те държави членки.

В какво ще се изразят на практика промените? Нека погледнем към някои практически казуси. При справка по партидата на "Витоша ски" АД, която стана известна с проблемните опити за строеж на нови ски писти, се получава достъп до приватизационния договор от 2008 г.

Същевременно кой знае защо Столичната агенция по приватизация отказа предоставянето на договора по заявление за достъп до информация. В съдебното дело срещу отказа й през 2010 г. тя представи редица свои други откази на копия от приватизационни договори. Тоест с промените в ЗТР

ще се затвори достъпът до ключови документи по приватизацията

От друг случай, в който ПДИ оказа правна помощ, чрез справка по досието на "Кремиковци" АД се получи отговор на въпроса със знанието и съгласието на държавата като акционер ли фирмата е платила многомилионна сума за неясни цели. Ключов документ в случая се явява протоколът от проведено през април 2006 г. събрание на акционерите, достъпен единствено по фирменото дело.

Чрез достъпа до фирмени дела могат да се разкрият и нередности, злоупотреби и дори далавери на длъжностни лица. В сигнал, адресиран до Агенцията по вписванията и районна прокуратура, е отразено, че скрити от общинския съвет факти за състоянието на общинско дружество в Ямбол са установени чрез "досието на фирмата от търговския регистър".

Между другото така става ясно, че представляващият фирмата е сменен от кмета без знанието и одобрението на общинския съвет, а незаконното действие е вписано без надлежна проверка в регистъра. Ето какви действия ще стават много по-трудно известни, ако се ограничи достъпът до фирмените дела.

Не е ясно какво целят вносителите. В посочените по-горе документи няма никакви лични данни. ЕГН-тата на управляващите ще продължат да са достъпни в регистъра и след промените, а и няма как да се махнат оттам без нарушение на директивите. Ясно е единствено какъв ефект ще се постигне – никаква защита на никакви лични данни за сметка на ограничен контрол върху злоупотреби с държавни и общински средства или парите на инвеститора.
край на цитата

В. "Капитал"
* обзорна статия (2 уеб страници) - http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... _svoboden/
* злобничко интервю с вносителя Радев - причините - спиране на фалшиви ОС (?!?), по-евтино (?!?) и лесно за НС и ТР http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... uva_mnogo/
* за техническите проблеми с достъпа (които всъщност са поради неспазване на финансовите разпоредби на ЗТР): http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... available/

"Оставете тия приказки за баланс [на права]. При тоя батак в регистъра кое е по-лесно и по-евтино - да издадете сертификати за достъп на 5 млн. граждани или на 10 хил. представители на определени професии", попита Фидосова шефа на агенцията и извади елката.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/ ... shava_sled
В което има поне 3 манипулативни неща:
- че 5 милиона имат достъп до интернет и проверяват ТР
- че трябва наведнъж да се автентицират всички сертификати
- че няма и нулевата алтернатива (да остане както досега) и варианта да се скрият само чувствителните данни от всеки акт

Смешки. Поднесени с лъчезарна усмивка, как да и го отрека .
Адвокати, магистрати, нотариуси, СИ, разследващи, обвинение ( ако пропускам някого- допълнете ме) наброяват къде в пъти повече от 10хиляди.
А, че ако зависеше от нея не би дала достъп на никоя гилдия, само на нотариусите е ясно( щото, нали нотариус ( ма, молА ви се- не друг) може да удостовери и завери разпечатка от ел. страница на сайта- чл. 34, ал.3. ).

Алтернативата била много скъпа( пише в статията, по мнението на предложилия законодателните изменения, само дет` и той завалията не знае точна цифра- това ни е проблема, в тази страна, никой от властимащите не е компетентен да даде отговор на прост въпрос), а наблюдавайки нагласите - няма да се приеме.

Колега, чета ви и съм убедена, че ще ми отговорите на питането- как е уреден този въпрос в страни от ЕС?

Лъжете се: не мога да отговоря (или поне сега не). Преобладаващата част от постнатото по-горе е препечатка на ПДИ.
Предполагам, че е различно в ЕС - държави много. По директива е задължително да има електронен и да се публикуват (минимум) основни актове и данни. В Австрия - платен ел.достъп за всеки, но заверени удостоверения от фирмен съд или нотариус. Платеността предполага регистрация, така е и в Германия, доколкото знам. (Произволно: Ирландия - може да си разглеждаш, но за да свалиш документ плащаш с кр.карта или абонамент.Т.е. след промените, мисля, няма да противоречим на ПЕС и на някои европейски практики; някакъв баланс /проследимост, защита на данни/ е оправдан.)

Проблемът, според мен е, че се тръгва в посока "скрито-покрито" или поне се създават пречки (затруднения) пред достъпа; че се отнемат достижения и - ако се приеме - поне не трябва да стане без отпор, за да няма втора серия. Съмнително е дали посочваните мотиви са истинските; дали проблемите се решават така; дали не възникват други проблеми и т.н.

Едновременно в регистъра има около 2 хил. души, а през юни - по 10. Засега.

Като сме подкарали с хубави снимки, ето и на адв. Радев (бивш "тюлен", също като ръководителите на ТИМ - според Юрген Рот; но нас ни интересува, че е деен член на КПВ) - тази е на Надежда Чипева:

... адвокат...


Друго ми направи впечатление, и ще поместя, защото в съседна тема се вихри спор:

Наистина ли няма пари?
- Приходите на Агенцията от Търговския регистър са между 55 и 80 млн. лв. годишно, а разходите по него -около 10-12 млн. лв. Това означава, че спокойно може да отдели около 1% от приходите, за да обезпечи технологично работата на регистъра. В Закона за Търговския регистър в глава 5 са посочени принципите на самофинансиране, в които пише, че 25% от приходите отиват за материална база, развитие на услугите и т.н. Това обаче не се случва и никога не се е случвало. Парите за регистрите винаги са се отпускали по милост, в краен случай, след огромен напън от страна на Министерството на правосъдието. Причината е, че събраните пари от агенцията отиват в единната бюджетна сметка в БНБ, а разходите й се включват като част от бюджета на Министерството на правосъдието.

Дано не ви подвеждам, но ако паметта ми не изневерява, съм чела СР, където "за пълнота на изложеното" е коментиран въпроса с плащане на ДТ по сметка на АВ в контекста "ДТМ- що за платежно средство са"( всъщност бе аргумент против тезата, която застъпвате в онази тема), пък какви интересантни факти излагат тук.
То, ако е истина посоченото( не че давам вяра на журналист), но все пак ако таксите отиват в единна бюджетна сметка, защо не приемат плащане с ДТМ ?

Мда, ДЛР-тата са в много неприятната дилема дали да нарушат закона (разглеждане по реда на подаването - 19 ЗТР; сроковете по § 4 ХІ), или да фалират/ блокират регистъра.

Всички тези проблеми трябва да се решават, да, но не и да се предприемат конформистки решения и се ограничава достъпът до регистъра.

Т.нар. "единна сметка" (в ЗДБюджетРБ поне от 2000 г. насам) не изключва транзитните сметки и самостоятелното осчетоводяване; парите се превеждат в МФ/БНБ.