forum.lex.bg

Честно казано, тезата ми, която бях застъпил по-рано по Форума в рубриката „Следователи и обвинение” претърпя фиаско днес, 17 юни 2005 г. Аз, обаче, не се предавам лесно, поради което днес отварям нова дискусия по въпросите на наказателната теория у нас под горното заглавие.А ето как стана това на изпит в Русенския Университет по „Наказателен Процес” с главен екзаминатор доцент Ив.Сълов.
По досегашните правила в НПК, следователят може да повдигне обвинение с респективно постановление.След като приключи с обвинително заключение, материалите отиват при прокурор, който също така може да повдигне обвинение.Питам ви за какъв чеп два пъти за едно и също нещо?? Има си повдигнато обвинение и прокурорът може да го поддържа пред съда.Освен това, конституционно право нямат и двамата да повдигат обвинение. Има планина разлика от привличам и повдигам обвинение. Днес, обаче, тези мои философски мисли ми изиграха много лош номер. Добре развих въпросите си, но когато стана дума за това конституционно право, асистентът веднага обяви, че не е така както казвам че по конституция прокурорът има правото да повдига обвинение.КАЗАХ МУ, ЧЕ ИЗРИЧНО ТОВА ПРАВО ТОЙ НЯМА – ЗАЩОТО НЯМА ТАКЪВ ТЕКСТ В КОНСТИТУЦИЯТА.КАЗА МИ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА МЕ ОЦЕНИ ОСВЕН СЪС СЛАБ2. ТОГАВА МУ КАЗАХ, А ако СЕ ОКАЖА ПРАВ, ЩЕ МИ ПИШЕТЕ ЛИ ПОНЕ Мн.Добър 5?? Реши да ми зададе допълнителен въпрос за едно Среден три или предложи да седна при доцент Сълов с когото изпитваха заедно ако искам повече.Пожелах да му кажа и на него, че все пак това е лично мое мнение, че няма нужда да се повдига два пъти за едно и също нещо и че сега е моментът да се ревизира научно НПК.Той също се намеси, защото се чуваше, че спорим с асистента.Каза, че по конституция прокурорът можел да повдига обвинение.После влязохме в друга дискусия по също така парлив въпрос- участието на обществеността в наказателния процес. Освен съдебните заседатели, според него нямало друго участие на обществеността.Казах му, че ако и да са отпаднали общественият обвинител и защитник, както и другарският съд, все още обществеността в широкия смисъл на понятието участвува и следователят е длъжен да търси нейното съдействие.А и така повелява чл.173 е систематично поставен в Главата за предварителното производство.Честно казано, аз се ужасих от това тесногръдо схващане на обществеността от страна на научен кадър. Не та не.Много съм бил дръпнал назад, каза асистента.после ми завъртя тройката, аз отидох в библиотеката та взех един брой на конституцията-изчаках да свършат всички и хоп-при тях с настояване да си поправят средната оценка.Доцента рипна да чете член 128, който номер аз му поднесох подчертан.НЯМА текст с който на прокурор се дава правото да повдига обвинение.било синоним привличането към наказателна отговорност.Тук се намеси и асистентката, и тя каза, че са синоними.Питал асистента какво сме се забавили толкова много.Отговорът му бил, че не можел да ме убеди.подсказаха ми, че при него избягвали да сядат, защото много питал и не оставял да си развиеш въпросите докрай.Прекъсвал.
Честно казано, пиша им Слаб 2. Ако всеки привлечен под наказателна отговорност си имаше обвинителен акт , бих могъл да се съглася, че става дума за синоними.Но не така са нещата.Прокурорът може да посочи лице в постановлението си, като задължи следователят да извърши разследване-това е само привличане към наказателна отговорност.После, обаче, може да се откаже по вътрешно убеждение след като получи заключителното постановление на следователя с мнение за прекратяване.Питам, къде е тук синонимията. Няма я. А нашенските учени ни учат на тъпотии. Заспорихме също така и за чл.43,ал.1 от НПК където ПРОКУРОРЪТ може да повдига и поддържа обвинение. На доцента обясних, че ако беше казано прокурор, то това означаваше всеки прокурор, и че според граматическия смисъл на чл.43 от НПК, при членуваната форма на съществителното прокурор се разбира вече споменат прокурор- тоест, първоначалния, а не всеки друг от въззивната и касационна инстанция. Доцентът рипна, че онези горе нямало какво да правят. Отпрати ме да се жалвам където си искам.Аз казах, че нямам това намерение, а по-скоро научно обяснение на изникнал в мен въпрос.Не можах да му възразя, че онези горе от Касационната прокуратура са там още от времената, когато на Върховия съд бяха подсъдни делата срещу силните на деня. Сега прерогативът е на СГС и на НСС и няма нужда от толкова много върховни прокурори.Но не ми се даде думата повече.Жалко за този доцент, че не иска да разбира какво чете.Наумил съм си да го накарам поне да се позамисли.И ако счете че съм прав макар и с малко закъснение, да ми оправи средната оценка три ex officio на Мн.Добър 5!!
А и друг спор се получи с асистента.Пита ме, кое са формите на предварителното разследване.Дръпнах му една реч, че много често срещам понятието форма, без да срещна взаимосвързаната категория съдържание.Казах му, че ще застъпя теза, противна на учебната като лично мнение. Дадох да се разбере, че не е принцип „ устното и непосредствено разглеждане на делата, а са две от формите.Освен това, казах, че има действия, които се извършват и в писмена форма – анонимен свидетел, и новите радио и видео конференции.Освен това си има и задочна форма на разследване. Той обаче, взе да ми казва, че имало било следствие, дознание и бързо полицейско производство и тома ми било формите на разследване. На което репликирах, че това са видове, а не форми.Явно ми беше, че не разбира философската категория форма и е един от много формалисти сред учените юристи. И ми препоръча да съм прочетял Стефан Павлов, а аз му бях казал че съм чел МАНЕВ.Стефан Павлов е онези хайвани в наказателната теория, които за да минат като доктори са направили редица доразвития на МАРКС. Според последния, производството е стоково и производство на услуги. Тази тъпота преведена на чужд език става така- industrie.Ще побъркаме европейците с нашенските нововъведения. В крайна сметка, производство като икономическа категория трябва да се разкара от текста на един бъдещ закон за наказателната процедура!!Напълно достатъчно е това, което се каза вече по Глава шеста-РАЗСЛЕДВАНЕ. Само че не се проведе докрай от сините другари.
На един допълнителен въпрос само бях коригиран- и приех че е моя грешката:вместо да кажа стадий, казах етап. Не пожелах да продължа да дискутирам с асистента, макар че имах само че смътно виждане по въпросите на стадиите, етапите и фазите.сега се говори за досъдебно производство, но в същността си това е една фаза- досъдебната, както пише сега теорията. По-рано се наричаха стадии в теорията. Явно и там има голяма бъркотия. Според мен, стадиите на наказателния процес трябва да извличаме от стадиите на наказателната репресия.А те са стадий „ обвиняем”, стадий „ обвинен”, стадий „ подсъдим” и стадий ”осъден”. Именно по тези стадии трябва да се доконкретизира тази презумпция за невинност. Изобщо у нас , да го наречем временно, качеството „обвинен” не съществува. А е редно, понеже това е в крайна сметка „продукта” на тази обвинителна теза в този стадий.е разбирайки именно това качество „обвинен” МНОГО ОТ учените ще продължават да ни пробутват тъпотиите на предишните свои учители „ макрсисти”...Да прощава Стефан Павлов, ама сегашната правна наказателна действителност може да се охарактеризира с продължение на производството с други средства. Косвено у участието на разследващите органи в производствения цикъл- след като вложения труд, административен например не е смутен с обвинителна теза, означава че ще има продукт- стока. Ако ли пък не - няма стока. Но за това друг път.Важното тук е да се нагърби някой с професурата по тези стадии.Сълов да заляга, че няма време!!
Изобщо правото на вътрешно убеждение не се признава за студентите и толкоз!! А това означава, че от тях няма да излязат освен тикви ?!Не помага и някаква си там конституцийка. Обвинителният уклон яко

[%sig%]

Днес като се позамислихф малко повече, стигнах до извода, че в нов закон за наказателната процедура, трябва да се упомене, че стадиите на наказателната отговорност са тук цитираните.За да не употребяваме това лошо понятие репресия...

Наказателното съдопроизводство. Такова чудо като наказателна процедура значи нещо съвсем друго.

Чак пък 3 , най-малко заради собственото ти виждане заслужаваш 6. И аз си мислех, че Сълов е склонен да толерира самостоятелното мислене на студентите. Колкото до прокурорите самият той е казал : "нашата прокуратура понастоящем паразитира на гърба на горките следователи".

До колегата Imperator:
Съжалявам за неприятните Ви изживявания около изпита. С оглед малката практика, която имам, мога да Ви кажа, че слава Богу, това което се получава на семестриалните изпити, са само цифри. Истинските оценки предстои да започнете да получавате. Такива може да Ви се "случват" по пет на ден... Не спирайте да МИСЛИТЕ, колега. Това е най-важното за един качествен юрист. И за съжаление, най-малко извършваната дейност в средите ни. "Бланката"/"сламката"... ще я има и в практиката-там някой просто сменят имената-в нотариални актове, в искови молби.... Да ти се повърне, като прочетеш третата... Радвам се, че все пак има и творчески "настроени" колеги. Дерзайте!! Не сте сам. А мислите добре. Това невинаги е синоним на правилно, но това изобщо не е най-важното.

На френски законът им е loi de la procedure civile.Нашенските учени превеждат като френския НПК?! Така че процедура е тъкмо на мястото си.

enigma написа:Наказателното съдопроизводство. Такова чудо като наказателна процедура значи нещо съвсем друго.

Imperato написа:На френски законът им е loi de la procedure civile.Нашенските учени превеждат като френския НПК?! Така че процедура е тъкмо на мястото си.

Ами НПК не значи ли Кодекс за наказателния ПРОЦЕС, а не процедура (процесуален идва от процес, иначе би било процедурен). Тоест мисля, че не сте прав с понятието.

Другото, което ми стана интересно е за разликата между етап, стадий и фаза. Поне както аз ги схващам (аз не съм теорията де) Стадият и Фазата са по-завършени, отделни и алтернативни (по отношение на другия стадий/фаза) състояния, в които може да съществува нещото, за разлика от Етапа, който е част от процедурата, отделна стъпка. Това разбиране извеждам от природните науки, за съжаление.
Я да видим, какво казва тълковният речник, където, разбира се, има превес на синонимното изразяване пред разграничаването. Май той не е напълно съгласен с мен, в смисъл, че дава ФАЗАТА като най-употребимо и размито понятие:
- етап - отделен момент, фаза в развитието на даден период; пункт за спиране при пътуване; дистанция от състезание;
- стадий - степен в развитието, която се характеризира с определени черти; етап, период;
- фаза - период, момент в развитието на нещо, етап, стадий; верига в ел. генератор.

В Юридически речник на Г.Хр.Георгиев, Л.Ст.Велинов относно ФАЗИ И СТАДИИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС е казано:
Фазите са Досъдебна и съдебна.
Първата преминава през следните стадии: образуване на предварително производство; предварително разследване; действия на прокурора след завършване на предварителното разследване (изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда).
Съдебната фаза обхваща следните стадии: съдебно заседание в първата инстанция; съдебно заседание (евентуално) във втората инстанция; привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда. Извън тези стадии са възобновяване на наказателни дела и преглед по реда на надзора.

Колега, не знам как точно сте се обосновали и пред кого, нямам честта да познавам този преподавател, но и разсъжденията, които поднасяте ми се струват не дотам точно разтълкувани. След приключване на разследването в досъдебната фаза следователят съставя заключително постановление с мнение за повдигане на обвинение или за прекратяване. Естествено е, че на досъдебна фаза ще трябва да се повдигне обвинение, за да може все пак да се конституира фигурата на обвиняем , не виждам иначе как бихме я карали само със заподозрян до началото на съдебното производство (а и звучи абсурдно). Но предполагам и вие знаете, че актът на следователя не обвързва прокурора при взимане на решение дали да състави обв. акт или не. Освен това повдигането на обвинение пред съд е нещо съвсем различно от това на следователя. То има сезираща функция и обуславя започването на нак. производство в съдебна фаза. Тези правомощия са в изключителната компетентност на прокуратурата, тъй като тя единствена има правомощия по поддържане на обвинението пред съд в наказателни дела от общ характер...
Относно участието на обществеността, също трябва да се прави разграничение за това дали става въпрос за съдебна или досъдебна фаза... в съдебната - наистина - участват само и единствено съдебни заседатели в случаите, предвидени в НПК. За досъдебната, от обществеността може да се изисква съдействие на граждани, което е задължително за тях в случаите предвидени в НПК и ЗСВ... дори е предвидена отговорност за граждани, неизпълнили разпореждане на компетентен орган и т.н...
Сигурен съм, че с годините ще натрупате достатъчно опит, който ще ви даде възможност да си отговорите на още доста въпроси, които неизбежно възникват по пътя на разбирането на нак. процес. ЬЗа момента - успех на поправката не обвинявайте един или ддруг преподавател за слабата си оценка. В редки случаи това става нарочно.

Когато прокурор привлече някого, то привлеченият е обвиняем.Едва когато следователят му предави обвинение, то оттогава насетне става обвинен!!После, като се весде обвинителния акт в съда той все още е обвинен и може да говорим, че е подсъдим едва когато името му влезе в осъдителна присъда.Стадий подсъдим ще означава, че лицето навлиза във възвивна процедура, ако обжалва. Иначе ако не обжалва, настъпва другият стадий- на приложението на наказанието или изпъление, където той вече е осъден. Ето така виждам нещата.

Струва ми се, че деленото на досъбедна иш съдебна фаза не отразява единството на съдебната власт.Досъбедна, предполага, че нещо се върши извън рамките на съдебната власт. А като знаем, че по Конститгуция следователите са също така в тази съдебна система, то напъните на СДС да направят промяна по НПК се оказаха само старата песен на нов гтлас.

Loi de la procedure penale е френския НПК.По-горе съм дал името на техния ГПК.Оттам идва деленето на цивилисти и пеналисти.

Колега, горното Ви написах отчитайки факта, че все пак съм прокурор. Вие имате право да "тълкувате" теорията както желаете, но не желая и да се опитвам да ви убедя в нещо без да понатрупате малко практика...
...а колкото до делението на понятията "обвиняем" и "обвинен"... нямам думи...

Василевсе , нямаше смисъл да пускате 3 поста. А сега посъщество.
1) За досъдебната фаза - подкрепям изводите ви. Това деление е от цитирания юр. речник. Досъдебна би трябвало да е фазата, която се извършва преди влизането на делото в съда. Но аз съм поддръжник на тезата, че само съдът правораздава, само той е съдебна власт (независимо от КРБ).
2) За разликата между процес и процедура, между процесуален и процедурен - тя продължава да съществува, независимо от ирелевантното различие дали е граждански или наказателен процес. Както и въпросът, дали пеналисти не идва от латинското poena - тя също е малозначна.
3) За Обвиняем, обвинен, подсъдим...
- Не е прав пр. ох-ох-ох да отхвърля без да се мотивира.
- Обвиняем буквално/лингвистично трябва да значи "този, който МОЖЕ да се обвинява". Обвинен е минало свършено причастие - тоест наистина обвинението е повдигнато вече.
- Но според мен вторият термин не се е наложил, именно защото, подсъдим значи същото. Тоест подсъдим не е човек, който е осъден веднъж, а лице, което го съди държавата/прокуратурата или което е подсъдно на съда да прецени дали е извършило правонарушение или не и дали го е извършило виновно или не.

Imperator написа:Когато прокурор привлече някого, то привлеченият е обвиняем.Едва когато следователят му предави обвинение, то оттогава насетне става обвинен!!После, като се весде обвинителния акт в съда той все още е обвинен и може да говорим, че е подсъдим едва когато името му влезе в осъдителна присъда.Стадий подсъдим ще означава, че лицето навлиза във възвивна процедура, ако обжалва. Иначе ако не обжалва, настъпва другият стадий- на приложението на наказанието или изпъление, където той вече е осъден. Ето така виждам нещата.

колега, от къде сте чели, защото това, което твърдите няма нищо общо с истината

Кайзере ,

а, ако и знаеше, че по френското право доказателственото е част от материалното и затова "съдопроизводствено право" значи само това което урежда развитието на производството, а понятието "процесуално" обхваща всички норми, които регулират дейността на съда по отношение на разрешаването на делото. Премерно повечето приемат, че МЧП нормите са процесуални такива, но не и съдопроизводствени.

Подобно е и на английски - процесуално право е Civil procedure, а съдопроизводсвено е adjectival law.

Процедура пък е съвсем друга и е синоним на отделно производство в рамките на ГПК или НПК.

Колега, мисля, че теорията се заучава и човек разсъждава на базата на това, което самият той е разбрал, но какво си разрал и дали е правилно-става ясно когато практикуваш. И така:
1. Дали е едно и също нещо "повдигане на обвинение" от прокурора или от следователя. Отговора моя е НЕ. Защо?
Какво значи да се повдигне обвинение на определено лице в досъдебна фаза?- да се привлече в това му качество / става с постановление на следователя/, но следва и да му бъде предявено това обвинение / това по съществото си е второ постановление, но на практика се вписва непосредствено след първото постановление и третото по ред / най-често на същият лист/ е постановление за вземане на мярка за неотклонение. От момента привличане на едно лице в качеството на обвиняем- той придобива това процесуално качество. Тъй като и прокурора може да извършва процесуални и др. следствени действия в предвидените от закона случаи и той може да състави такива постановления. но на практика не зная такъв случай. Когато прокурора образува предв. производство, той мотивира постановлението си с това, че са налице законен повод и достатъчно данни , за извършено престъпление от общ х-р от лицето Х и разпорежда да се проведе предв. производство, в т.ч. и да му се повдигне обвинение. С това си постановление, прокурора не повдига обвинение, а само разпорежда това да се направи от следователя. Когато приключи разследването, следователя съставя заключ. постановление, но го изпраща не с мнение за повдигане на обвинение, а с мнение за предаване на обвиняемия на СЪД.
И тук вече е ролята на прокурора ДА ПОВДИГНЕ И ПОДДЪРЖА ОБВИНЕНИЕТО, но в СЪДА / така се сезира съда, а не обвиняемия да се занимава отново с повдигане на обвинение/. И от момента в който бъде образувано съд. производство и получи преписите ,обвиняемия придобива качеството на ПОДСЪДИМ и такъв е в цялата съд. фаза- в края на която или ще стане ОСЪДЕН или ще бъде признат за невинен.

Imperator, ако едно лице е подсъдим едва тогава,когато вече е било признато за виновно с присъда на първоинстанционен съд / според твоите твърдения/, какво процесуално качество има в хода на съдебното следствие на първа инстанция?

прокурор написа:Imperator, ако едно лице е подсъдим едва тогава,когато вече е било признато за виновно с присъда на първоинстанционен съд / според твоите твърдения/, какво процесуално качество има в хода на съдебното следствие на първа инстанция?

За това Император вече каза"ОБВИНЕН".
(Аз поддържам, че е обвинен, но не и че има разлика в качеството между съдебните инстанции, тоест смятам, че е подсъдим).

И все пак браво на Император, че отпочна една дискусия, дори и заради самото дискутиране!

Колега!
Много ти е беден речникът.Врат е едно, шия е съвсем друго.Както ........ е едно, а кур- съвсем друго, прощавай...

Колега!
Много ти е беден речникът.Врат е едно, шия е съвсем друго.Както ........ е едно, а кур- съвсем друго, прощавай...