forum.lex.bg

Ако валидността на личната карта е изтекъла преди 2 години, дали може да се пише акт по чл.81 на Закона за българските лични документи?

С какъв закон (ал.чл.) се оппределя давността на глобата за неподновена в срок лична карта?

Отпада ли основание за да не се образува административнонаказателно производство според чл.34, ал.1 на Закона за административните нарушения и наказания, ако валидността на личната карта е изтекла преди 2 години?

"Настоящият състав намира, че от данните пред РС се установява, че при провеждане на административно-наказателната процедура няма допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. АУАН, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Изцяло се споделят изложените доводи в оспореното решение относно законосъобразността на процесното НП в контекста на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като касационната инстанция намира за неоснователни наведените възражения, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление се сочи конкретна дата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП изрично и ясно се сочи, че нарушението се възприема от органа за извършено на 30.10.2018г. Изпълнителното деяние е във формата на бездействие, което е констатирано на 30.10.2018г. и несъмнено към този момент то се осъществява. Описаното в НП деяние представлява продължено административно нарушение, т.е. фактическият състав на същото се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е то се установи от съответния контролен орган по реда на ЗАНН.

Не се споделя виждането за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН. Преди всичко съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл.34 се възприеха за давностни, а не за преклузивни. Освен това, изложеното в касационната жалба, че при нарушенията, осъществени чрез бездействие, срокът по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от деня на изтичане на срока на изпълнение на задължението намира приложение само в хипотезата на издадено предписание от контролните органи, с което има определен срок за изпълнение на задължението. Такова предписание в настоящия случай няма издавано, поради което направеното в тази насока възражение се явява лишено от законова опора." http://www.admsudhaskovo.org/2019/oct/f ... 762-19.htm

състав намира, че от данните пред РС се установява, че при провеждане на административно-наказателната процедура няма допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. АУАН, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Изцяло се споделят изложените доводи в оспореното решение относно законосъобразността на процесното НП в контекста на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като касационната инстанция намира за неоснователни наведените възражения, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление се сочи конкретна дата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП изрично и ясно се сочи, че нарушението се възприема от органа за извършено на 30.10.2018г. Изпълнителното деяние е във формата на бездействие, което е констатирано на 30.10.2018г. и несъмнено към този момент то се осъществява. Описаното в НП деяние представлява продължено административно нарушение, т.е. фактическият състав на същото се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е то се установи от съответния контролен орган по реда на ЗАНН.

Не се споделя виждането за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН. Преди всичко съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл.34 се възприеха за давностни, а не за преклузивни. Освен това, изложеното в касационната жалба, че при нарушенията, осъществени чрез бездействие, срокът по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от деня на изтичане на срока на изпълнение на задължението намира приложение само в хипотезата на издадено предписание от контролните органи, с което има определен срок за изпълнение на задължението. Такова предписание в настоящия случай няма издавано, поради което направеното в тази насока възражение се явява лишено от законова опора." http://www.admsudhaskovo.org/2019/oct/f

Благодаря Ви за отговора, само че в паспортната служба не смятат така както Вие и според тях няма да има глоба, защото е минало повече от 1 година и 1 месец.
Не са казали закона където пише това, а да ги питам повторно става малко трудничко, понеже не живея в Бг.. Мъча се да намеря този закон самостоятелно, но не можах да го направя. Намерих само чл.34, ал.1 на ЗАНН, който ми се стори, че подхожда за моя случай.
Освен това делото, което Вие цитирате според мене никак не е свързано с моя въпрос.

До колкото разбрах в делото се говореше, че обекта не беше оборудван и защитен с камери, които би трябвало да ги има.
Задължение: "трябва да има камери на обекта", и задължение: " трябва да се сложат камери на обекта до определена дата" - все пак са различни.
В моят случай задължениете ми: "трябвало да напиша съответващо заявление до определена дата".
От друга гледна точка съм задължен да имам лична карта. Но няма глоба за отсътствие на лична карта.
Затова смятам, че това дело не подхожда за моя случай..
Мога да греша, не съм юрист..

В същност въпроса ми е: "Давност на глоба за несменена лична карта".
В този форум имаше такъв въпрос, но няма отговор защо чл. 34, ал.1 на ЗАНН важи за задграничния паспорт и не важи за лична карта. Къде го пише това и в кой закон автора на отговора не спомена.
Също намерих тази статия, но тя е стара (2011г), явно, че нещата се променили от онова време:

Код за потвърждение: Избери целия код

https://www.haskovo.net/news/83458/godina-davnost-na-globite-za-iztekal-mezhdunaroden-pasport

в която се говори за изтекъл задграничен паспорт и чл.34, ал.1 на ЗАНН.

Здравейте,
dimdim8 написа:

…в паспортната служба не смятат така както Вие и според тях няма да има глоба, защото е минало повече от 1 година и 1 месец.

Да, служителите от паспортната служба са абсолютно прави, познават закона и най-важното е, че не си позволяват да го интерпретират по угоден за тях начин или да го тълкуват разширително, както в доста администрации правят, - за съжаление!
Запознах се подробно със съдебния акт на хасковски адм.с., представен от kpts_ и макар да е в разрез с етиката, дори с правилата на форума, то не споделям мотивите в един - два абзаца в това решение, но така или иначе моето „не споделяне”, както и самото СР са ирелевантни към настоящата тема…! Представеното от kpts_ СР на адм. с. Хасково посочих, че е ирелевантно, защото нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят не е обвързано със срок, за иапълнение. Касае се за чл.10, ал.2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, чийто текст не обвързва адресата на нормата с определен срок. Текстът сочи, че пощенските оператори предприемат превантивни мерки за недопускане приемането на пощенски пратки, съдържащи забранени предмети и вещества, което на свой ред се осъществява чрез системите, дефинирани в § 1, т. 10 от същата наредба. И тук е едното от нсъгласията ми, с констатираното от съда – „продължено административно нарушение”, макар да разбирам, че това словосъчетание е употребено по-скоро за „натъртване” затвърждаване - тезата на съда, че се касае за продължиелно некоректно поведение от страна на лицето, задължено по нормативен акт (наредба) да изпълни разпсано задължение, съдът е могло вместо да говори за продължено нарушение, просто да отчете, че към момента на проверката това нарушение е било факт. Но както по-горе предположих, съдът е затвърждавал убеждението си за неправомерно поведение, осъществявано нахално…
Та, да продължа с тезата си:
В съдебната практика константно е застъпен принципът, че ЗАНН не предвижда институт на "продължавано административно нарушение"! Като този принцип е още от ТР № 77/1984 г. на ОСНК на ВС. В редица (изключително много) съдебни актове е застъпено следното, което се повтаря в множеството такива, а именно:
„Действително, в административнонаказателното производство се прилагат и правилата на НК и НПК, но това става само за определени неуредени случаи, изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН, а не във всички такива, още повече, когато има предвиден специален текст и в случая това е този на чл. 18 от ЗАНН, а тъй като ЗАНН не познава института на продължаваното нарушение/престъпление, доколкото последното предвижда извършването на няколко отделни деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, да са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината.”
Тук ще отчета, че същият Хасковски адм. съд (друг състав) постановява следното:
„Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че в случая се касае за т. нар. продължено административно нарушение. В тази насока настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, че в случая не би могло да се говори за приложение на нормата на чл. 26 от НК, т. е. за продължавано административно нарушение. Действително, в административно- наказателното производство се прилагат и правилата на НК и НПК, но това става само за определени неуредени случаи, изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН, а не във всички такива, още повече, когато има предвиден специален текст и в случая това е този на чл. 18 от ЗАНН, както правилно е посочено и в атакуваното решение.”
Защо са прави от паспортната служба?:
Защото имаме осъществено административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението, разписано в чл. 81, ал. 1, т. 5 от ЗЛД, което вменява 30-дневен срок за подаване на заявление за подмяна на Л.К. с изтекъл срок на валидност. „30 – дневен срок”!
Съставът на нарушението е осъществен на първия ден след след изтичане на тридесетия ден от дата на изтичане – срока на валидност на личната карта. И именно от този момент (този „първи ден” ) е запонал да тече срокът по чл. 34, ал. 1.от ЗАНН, който е едногодишен. (при някои обстоятелства може да е и тримесечен, но няма да ги коментирам тях…). В рамките на тази една година е могло да образуват АНП срещу нарушителя, но явно, не са.
Така че, в наст. случай категорично не може да се говори (пише) за „продължаващо (продължавано) админ. нарушение!

Здравейте, nikodim77!
Много Ви благодаря за информаривен и смислен отговор!
Напълно съм съгласен с Вас!