Административно-наказателен кодекс

[Star_doznatel]

И на сутринта /тя би следвало да е по-мъдра/ – все тая – това, което предлагам аз си е по-добро. По следните причини:
1 Променил съм ЗАНН с няколко израза – новото, ако трябва да се изразя в проценти, едва ли е и 1%. Т. е. ЗАНН не съм променил.
2.Променил съм философията като съм добавил като алтернатива на глобата задържането и пробацията /и то пробацията като вид споразумение. Цитирам: „.... По искане на нарушителя, съдът може да замени задържането с пробация .....”/
3.Това, което добавям като процедура при оспорване и при налагане на наказание „задържане” е също добре познато. Тук добавеното от мен е и по-малко – процедурата на налагане на наказание по УБДХ е преписана едно към едно – нищо ново за съда, контролните органи, гражданите.
4. Моят вариант /който не е мой разбира се, а е чиста проба ЗАНН плюс УБДХ и минус процедурата по издаване на наказателно постановление/ решава проблема с бързината, неизбежността на наказанието, с безотговорните контролни органи /няма да могат да кажат, че сестра ти е ... пък ти после обжалвай. „Обжалване” – веднага/, с безотговорните граждани /няма да казват поискаха ми и дадох, иначе – акт. Споровете – решаване веднага/
5. Предполага промени в законите, предвиждащи административни наказания. И по-конкретно – сваляне горния праг на наказанието глоба. /Долен праг от 50 хил. лв в ЗТТИ си е продукт на болен мозък/.
6. Предполага промени в НК – декриминализиране на редица състави, които поради неефикасния административнонаказателен закон, влязоха в НК. В този смисъл легловия фонд в затворите, освободен по тази причина , може да мине към МВР. Т. е, който трябва да „лежи” пак ще го прави, но за по-къс срок и тези които жалят бюджета, могат да бъдат спокойни. Между другото – защо пък да минава към МВР – нека и това наказание – задържането – да се изтърпява в поделенията на МП.
7. Много по-стегнат, компактен, познат, универсален.
8. Като чета внимателно горния проект и новото в него, стигам до извода, че това, което не е преписано от НПК и ГПК е оня 1 процент, който и аз предлагам като промяна. Т. е. близко са до истината. Но .... много трудно ще се откажат наказателното постановление и свързаната с него процедура по издаване, връчване, влизане в сила, обжалване .... до .. докато си изучат децата някои хора. /предварителни извинения, такъв е вица/
9 И т. н. ............. За сравнение – някъде, в началото на темата съм пуснал това, което сметнах за основно като промяна.

[kasidi]

Разочарована съм от това,че не е променен наказващия орган.Имаше коментари на високо ниво,че Конституцията не предвижда друг наказващ орган ,освен съда.Що не се промени Конституцията,като със закони може да се каже нещо друго.

[hebigatsu]

Здравейте,

За karanedeff,
Цитат: "..Ако можех щях да го назова, трябва да си забелязал че при мен е практика. " Забелязал съм и точно това ме накара да се изразя по горния начин Протокола от заседанието на ВСС също го видях и правилно съм предположил откъде е "източника". Добре е, че го има - Специални поздрави от мен(а предполагам и от всички колеги тука)

По отношение на проекта:
При точния разбор направен от Star_doznatel, общо взето не виждам какво друго може да се добави по отношение на новите моменти, освен че дългоочакваната административна прокуратура най-накрая се появява в ПЗР на проекта

Иска ми се обаче да обърна внимание на един нов проблем, който се очертава във връзка с наскоро излезлите предложения на Главния прокурор за промяна на НК, като се извадят от НК по-леките престъпления и същите се обособят като "простъпки", които да се санкционират по административен ред(може и да бъркам нещо, но това излиза според мен от оповестеното). Няма ли това да натовари новосъздадените административни съдилища!?!?

[titin]

Относно натоварването на административните съдилища не мисля, че ще са много натоварени още повече, че поне за нашия район умишлено бяха завишени бройките административни дела, за да има повече административни съдии. Ако не сте един/а от тях не ги мислете, те се оправиха. Ако не са искали да са натоварени, да не бяха кандидатствали. Така, де. Дано не съм засегнал някой. Пък и да съм, истината боли.

[kontrol]

А какво мислите за законодателната техника - кодекс: уреждат се "обществени отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен важен негов дял". (чл. 4, ал. 1 ЗАНН)

Административните наказания са само санкция към диспозициите на нормите от административен характер - предмет на държавното управление. Те самите не формират обособен дял.
Но по-смущаващото е, че идеята е в един кодекс да се вмъкнат норми от процесуален и от материалноправен порядък - основно от първия, защото отделните състави са уредени в различни НА.

И второ, необжалваемият максимум (100) ми се струва твърде голям, съотнесен с настоящите СРЗ, адм. услуги и т.н., както и размера на най-често срещаните санкции. Дали в случая целесъобразността (разтоварването на съдилищата) не рефлектира негативно върху справедливостта (ако не се налагът от съд) и дали не решава други въпроси (евентуална неспособност за създавена на годни актове).

Преди време споделих моите притеснения относно необжалваемия минимум и сега искам да ги развия малко по-подробно:
- преди се предлагаше адм. наказание да се налага от съда. Той има възможността да е далеч по-справедлив от адм. орган, тъй като е неутрален, не е йерархически обвързан и производството пред него е двустранно. Сега този вариант за адм.-нак. орган да е съда отпада.
- дори пред съд почти винаги е възможно обжалване на неговото решение. Ограниченията са налице основно за възможността да се стигне до 3-та инстанция. В случая обаче, щом наказанието се налага от адм. орган, съдът, според някои е 2-ра (1-ва съдебна) инстанция. На по-голямо основания следва да се допусне обжалване при административното производство, щом и при съдебното го има.
- проблемът с безсмислено обжалване (с цел протакане и др. под.), който е налице не само при административното производство, а и при съдебното, частното съдебно обжалване и т.н. , по мое мнение, НЕ следва да се решава чрез Забрана за обжалване (недопустимост)( покрай сухото да гори и мокрото), НИТО чрез прекомерно високи Държавни такси (отрязващи достъпа до правосъдие). Считам, че може да се предвидят допълнителни държавни такси (един вид наказание), в случай, че се установи, че обжаването е немотивирано или когато обжалваният акт бъде потвърден;
- има случаи, в които отмяната на административното наказание се обуславя не само от пряк имуществен правен интерес, но и от такъв, който може да има значение в бъдеще. Става дума за такива случаи, в които характеристичните данни на дееца се вземат предвид при неговото следващо наказване, при неговата атестация, при златните шофьорски талони и др. п.
- промяната в статуса на лицето, обусловена от адм. наказание, може да има неблагоприятни последици, които НЕ са Справедливи, когато са предвидени състави за повторно извършени правонарушения, когато последните бъдат реализирани, без нарушението реално да е повторно.
- Високият необжалваем минимум е и СОЦИАЛНО НЕОПРАВДАН. 1) не може държавата от своето неправомерно поведение да извлича ползи. 2) по-големи санкции се налагат на ЮЛ (във връзка с нарушения на конкуренцията, във връзка с престъпления). Те са обжалваеми по принцип. Но тези организации логично имат по-голям ресурс да се противопоставят на евентуални неправомерно наложени адм.-нак. Обратно, обикновеният гражданин остава незащитен. 3) Би следвало да се изиска от Министерството на Соц политика и ... справка за дела на обжалваемия минимум към средните доходи, с оглед функциите на наказанието.
- държавата, последно, макар и малко встрани от конкретната тема, трябва да се погрижи да събира влезлите в сила адм. нак. (а не да са 6 процента) и да минимизира изкуствено латентните адм. нарушения (съзнателно нерегистрирани от дл. лица).

Пяна ми излезе на пръстите.

Ясно е, че има и доводи и в обратната посока, но трябва да се постигне целесъобразен размер.

[cdunchev]

Здравейте. Не съм юрист, но с интерес следя дискусията, която водите за административните наказания. Реших да пиша във форума, поради следната причина. Наскоро ми бе съставен акт от КАТ, който първоначално отказах да подпиша. Полицаите ми казаха, че не мога да си тръгна с колата и куп други глупости, които предполагам си измислиха.
В този ред на мисли бихте ли ми обяснили какво точно става, ако откажа да подпиша акт, наложен ми от КАТ? Наистина ли ми взимат колата за неопределено време? Каква е процедурата в детайли?

Благодаря.

[kontrol]

ако откажа да подпиша акт, наложен ми от КАТ?Наистина ли ми взимат колата?

Няма връзка между неподписването и взимането на колата. Оправят се по друг начин: чл. 43 ЗАдм.Наруш.Нак. Ако имате други въпроси, моля отворете нова тема, за да не се размива тази. (Даже бих помолил Модератора да отцепи тези 2 мнения в нова тема).

[kontrol]

Работата по Административнонаказателния кодекс (АНК) ще продължи до края на 2007 г., съобщи заместник-министърът на правосъдието Маргарит Ганев на специална конференция, организирана на 3 май в НДК.
По време на дебатите държавният обвинител Цони Цонев от Върховната касационна прокуратура поиска в бъдещия кодекс да бъде предвиден затвор за хората, които не си плащат наложените им глоби в определения от закона срок, както и за извършителите на тежки административни нарушения.
А шефът на работната група по проекта - проф. Кино Лазаров, уточни, че най-важната задача пред авторите на кодекса в момента е да отговорят на три ключови въпроса: кой да налага административните наказания - съответният държавен орган или пък съдът; на кого, като първа инстанция, трябва да са подсъдни административните нарушения - на районните съдилища (както е в момента) или на новосъздадените 28 регионални административни съдилища; и дали при неплащането на глобите в определения срок наказанието трябва да е лишаване от свобода или пробация.

(Ами това всъщност е от Лекса/ Параграф 22/ Банкер, но го слагам за пълнота.)

Тестът, следователно е следният:
1. Административнонаказващ орган е:
а) съдът
б) друг орган

2. 1 съд. инстанция е:
а) РС
б) Адм.С

3. Неплатена глоба =
а) затвор
б) пробация

----
Моите отговори
Забележка: Отговорът на въпроса за обжалването е силно свързан с този за органа.
1. Ако стане съдът, адм. наруш. силно ще се доближат до идеята за простъпките. Вероятно адм. нак. ще е по-издържано и обжалванията ще спаднат; макат се особените наказателни юрисдикции. Но съдът ще се претовари с първична дейност, адм. органи няма да могат да насочват подчинените си за допълнения към материалите, производството ще се утежни и забави. Разликата ще е само това, дали се считаш осъждан и кой е на противната банка. Мисля, че сегашното положение може да остане. б)
2. Основният първоинст. съд е РС. Той е близко до хората (100 съдилища, а не 28 ). Делата не са от огромна факт. сложност, но са много. Обществената опасност не е висока. Аз съм за РС, но те вероятно ще искат да си оправдаят новосъздадените съдилища. а)
3. Пробацията е комплексна мярка, предназначена да действа както като наказаниие, така и като начин за ресоциализиране на индивида. Прест. л. с. е най-тежкото, като в това е основният му превантивен ефект. Неплащането на глобата има двоен момент - користния и неуважението към властта и обществото. От една страна, заплахата от л.с. (или арест) е по-голям стимул/ страх. От друга, американските съдилища налагат кратки наказания и общественополезен труд, които имат голям отзвук. Тук се касае обаче за втора санкция, така че съм за л.с. а)

[hebigatsu]

На поставените въпроси:
"Тестът, следователно е следният:
1. Административнонаказващ орган е:
а) съдът
б) друг орган

2. 1 съд. инстанция е:
а) РС
б) Адм.С

3. Неплатена глоба =
а) затвор
б) пробация .."

1. Административно наказващ орган не бива да е съда в никакъв случай(аман вече от експерименти и смесвания на правни институти тип "торлю гювеч" ) Освен това вариантът за съд-адм.нак.орган е в противоречие с чл. 120. (1) от КРБ "Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.", така че такова смесване на контролни функции и функции по административна репресия е недопустимо. Като искат да има гаранции за законосъобразност на адм.наказателните актове да назначат повече юристи в държавните и общинските контролни органи, а не да обясняват повсеместно, че юристите били станали много.(Пример: Не е редно според мен в органи с териториална и структурна компенентност покриващи територията на една адм.териториална област да има само един юрискосулт, както е в ОДП-Добрич например и колегата отговаря освен за ОДП и за РПУ-тата на територията.)
2.Първа съдебна инстанция - Според мен би трябвало да се прокара разделение по линията на териториалната компетентност на адм.наказващият орган - ако е с компетентност територията на съответната община - РС, ако е с компетентност територията на областа или регион(например РИОСВ) - първа инстанция да е АС. В случай, че (не дай си боже) се приеме варианта "адм.нак.орган = съд", то това трябва да е РС, а контрола на актовете да е в АС, а не в ОС.
3.Неплатена глоба - би следвало да е пробация, защото "лишаване от свобода", като най-тежко налагано наказание би следвало за се запази за престъпленията, а не да се допуска за нарушенията защото съвсем ще девалвира като санкционна мярка. Да не говорим, че по отношение на голяма част от по-младите ни съграждани принудителното полагане на обществено полезен труд ще има по-голям ефект, отколкото "лишаване от свобода" за относително кратък период, както се предвижда в предложенията, което ще се възприема като "престижно пребиваване в затвора" от повечето от тях.
Може и да не съм прав, но такива са ми наблюденията в практиката.

Поздрави!!!

[Clavdivs.]

8)

Освен това вариантът за съд-адм.нак.орган е в противоречие с чл. 120. (1) от КРБ "Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи."

То колега хубаво цитирате Конституцията, ама вземете вижте и чл.119, ал.1 от същия нормативен акт.

Ако все пак се замислите и поанализирате този текст ще видите че ЗАНН от 91 година насам е противоконституционен.

[hebigatsu]

8)

Освен това вариантът за съд-адм.нак.орган е в противоречие с чл. 120. (1) от КРБ "Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи."

То колега хубаво цитирате Конституцията, ама вземете вижте и чл.119, ал.1 от същия нормативен акт.

Ако все пак се замислите и поанализирате този текст ще видите че ЗАНН от 91 година насам е противоконституционен.

Какво имаш предвид, че нещо ми се губи идеята ти!?!?

[Clavdivs.]

Казано е че правораздавнето се осъществява .... бля бля да обобщим от съдилищата. Така.
Както е написана разпоредбата излиза, че тази дейност - правораздаването може да се осъществява САМО от съдилища.
Правораздаването в смисъла, който е вложен означава да се решават правни спорове със сила на пресъдено нещо /т.е окончателно/ и съответните решения да са скрепени с държавна принуда /т.е. да могат въз основа на него да ти набиват кофата/.

Като ти съставят АУАН какво става - адм. орган повдига правен спор - че си извършил административно нарушение /е може и да не е спор - признаваш си на място и си плащаш по фиш/, но типичния случай е правен спор - ти се тръшкаш че не си, а той че си...
Кой решава спора - Адм.наказващия орган. Е какво прави той - правораздава. и какво излиза.....

[kontrol]

Като гледам по-горе мнението на Контрол (т.е. моето), там също се споменава за особени наказателни юрисдикции, които, право да си кажа, не са много по новата конституция. Дейността наистина е правораздавателна, в случая санкционна. И системата наистина ще е функционално по-чиста.
Освен това не пречи да има повече юристи в администрациите и те да преценяват по-добре в кои случаи има смисъл да се повдигне спор пред съд, нали...
Гледам, че аргументите ми в полза на адм. орган са предимно практически. Сега наказва кой ли не: като почнеш от милицията и общината, минеш през областния управител и шефовете на ведомства, та стигнеш до КЗК, КЗД, КРЗ и т.н.
Да се приеме налагането на става от съда означава следователно да се диференцира подсъдността - за глобите по ЗБДС и митническото законодателство може да е РС, но по делата, що подлежат на контрол пред ВАС, надали...

[Star_doznatel]

И ако не изпълнява пробационните условия, както винаги се случва /или почти винаги/, не смятате ли че следва да има алтелнатива. Защото ако няма, то кой ли пък ще ги спазва. Или ще ги спазват съвестните /т. е. глупавите тези, които плащат и глобите/. И ако смятате, че трябва да има, то като каква я виждате – различна от задържането, т.е. лишаване от свобода.
Предложеното от мен решение е няколко странички по-назад и предполагам, че е известно на следящите темата. Продължавам да смятам, че процедурата по налагане на адм. наказание излишно формализирана. Не е нужно да се пусне нарушителя след констатиране, а след това да се издирва за да се покани, ако обича, да си види наказанието, ако пък не обича, то .... ще има да дава, но няма да знае колко, пък и защо ли да знае, след като няма намерение да го плаща. Не визирам „съвестния” нарушител, а тези които искаме да направим съвестни.
Във футбола тази тактика се нарича игра с едно докосване на топката.

[Sarkis_999]

Не съм съгласен ,че като се съставя наказателно постановление не се взлимало мнението на страната - нали в констативният акт има поле "възражения" и там може да се види мнението на страната при съставянето на постановлението по - късно. Плюс това ако човечеца си е виновен и не го оспорва , защо да трябва да ходи до съда и да си губи времето там и после сигурно и разноски по делото трябва да плаща , като може лесно и безболезнено да му бъде съставено наказанието и от администрацията.

п.п НО щом Кино Лазаров стои зад този проект отговорът е ясен.

[GeorgiKERELOV]

Възможно ли е в проекта за Административно-наказателен кодекс (АНК) да се заложи необжалваемост на глоба до 1000 лева за физическите лица и задържане по административен ред до 30 дни в полицията при неплащането й ?

Ето последните новини по темата http://www.segabg.com/online/article.as ... id=0000501

[Star_doznatel]

Ами - да ... Равнисссс !!! по руснаците. В края на краищата около1000 текста /на груба сметка/ са къде по-убедителни от 150 /вж на стр. 2/, да не говорим за моите 50 /виж на стр. 1/. Що трябва да е просто, като може да е сложно? Що трябва дя е лесно, като може да е трудно? /21610/

[Star_doznatel]

Реанимирам тази тема, без някаква видима причина. Ако не броя мераците за декриминализиране на някои състави от НК. Но пък смятам, че и невидимата такава е достатъчна. Не си правя илюзии, че мераците за дебелата книга с ориентировъчните около хиляда текста и съответните хонорари, са се изпарили от главите на някои хора. А освен това съм длъжник на форума - така и не пуснах целият вариант на това което предлагам. Тази компилация от ЗАНН плюс УБДХ минус процедурата по ... наказателното постановление.
Това което предлагам, е задължителната първа стъпка към нормализиране наказателната теория и практика. Задължителната първа стъпка, без която останалите – промените в НК и НПК, са невъзможни. Това, което ще осигури ред на пътя, в търговските обекти. Даже и на стадионите.
Ще направи ”Бързото производство”, което сега сме прекарали през НПК, реалност.
Ще осигури една по-спокойна обстановка, в която да се вземат правилните решения за следващите промени.
Ще пресече корупционната верига по вертикала на ниво контролен орган.
Ще ликвидира практиката да се проверяват гражданите „по принцип” /изхождайки най-вероятно от презумпцията за всеобща вина/ и насочване на усилията единствено и само към нарушителите. ...........

ЗАНН
/А защо не „Закон за бързото производство? Не беше ли административно синоним но бързо?/
ОБЩА ЧАСТ
Глава първа
Чл. 1. Този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане на и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.
Чл. 2. 1/ Деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, извън този закон, се определят със закон или указ.
2/ Когато нарушението на закон или указ е обявено общо за наказуемо с определено по вид и размер административно наказание, Министерският съвет и членовете на правителството, ако са овластени със съответния закон или указ, могат да определят съставите на конкретните нарушения.
3/ Общинските съвети, при издаване на наредби, определят съставите на административните нарушения и съответсвуващите на тях наказания, предвидени в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Чл. 3 За всяко админстративно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Чл. 4 Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на административнонаказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно приетите от нея норми на международното право.
АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ
Глава втора
Раздел I
Административни нарушения
Чл. 5 Административно нарушение е това деяния (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Чл. 6 1/ Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
2/ Непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи.
Чл. 7 Не са административни нарушения, деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или при крайна необходимост.
Чл. 8 Приготовлението към административно нарушение не се наказва.
Чл. 9 При административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.
Чл. 10 По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Раздел II
Административни наказания
Чл. 11 Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установеният правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Чл. 12 За административни нарушения се налагат следните административни наказания:
а) Обществено порицание;
б) Глоба до 1500 лв;
в) Временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до една година;
г) Задържане в поделенията на МВР за срок до 30 денонощия;
д) Пробация.
Чл. 13 Общественото порицание за извършено нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя, чрез средствата за масова информация в областта.
Чл. 14 1/ Глобата е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума.
2/ Глобата се внася в банка, по сметка на държавния бюджет в срок от 5 работни дни от налагането й.
3/ Документа за платената глоба се представя веднага в най-близкото поделение на МВР за изготвяне копие, което се изпраща в поделението, от което е актосъставителя, за присъединяване към преписката.
4/ При условията на чл. 17, ал. 1, глобата се заменя със задържане в поделенията на МВР.
5/Замяната се извършва в съотношение 50 лв глоба за 24 часа задържане.
6/ Ведомствата, чиито служители са лицата по чл. 34, завеждат в отделен регистър съставените актове и получените копия на документи за платени глоби.
7/ Ведомствата, чиито служители са лицата по чл. 34, денонощно подават информация за установените нарушители, констатираните нарушения и наложените наказания в дежурната част на съответната ОД на МВР, за въвеждане в централен сървър на МВР за контрол и ползване в административнонаказателната практика.
Чл. 15 По отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание.
Чл. 16 Лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност се изразява във временна забрана за нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с която е извършил нарушението. Продължителността на това наказание не може да бъде по-малка от един месец и повече от една година. То не засяга придобитата правоспособност освен в случаите, предвидени в съответния закон или указ.
Чл. 17 1/ Наказание задържане в поделенията на МВР се налага от Районният съд като алтернатива на наказанието „Глоба” на нарушител:
а) За който, при констатиране на нарушение се установи, че не е внесъл в срока по чл. 14, ал. 2, определената сума по наложената преди това глоба за предишно нарушение;
б) За който с наложената по констатираното нарушение глоба, общият размер на глобите за срок от една година, надхвърля сумата от 1500 лв;
в) На когото, за констатираното нарушение, наложеното наказание глоба би се явило трето за срок от една година, за един и същи състав.
г) На установен нарушител, който е осуетил изпълнението на наказание „Задържане в поделенията на МВР, се налага общо наказание „Задържане в поделенията на МВР”, като срока на задържането може да надвиши 30 денонощия, но не повече от сбора на предвиденото за установеното нарушение, наказание и срока на осуетеното наказание.
2/ Установеният нарушител, в условията на предната алинея, и чл. 18, ал. 5, веднага се представя в районния съд по местоустановяване на нарушението, заедно с административнонаказателната преписка.
Чл. 18 1/ Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие, които се налагат от съда и по негова преценка, като алтернатива на наказанието „Задържане в поделенията на МВР”.
2/ Пробационните мерки са задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото.
3/ Пробационните мерки са с продължителност от 10 да 150 часа за не повече от три месеца;
б) Мерките се налагат в цялата им съвкупност съгласно ал. 2.
4/ Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.
5/На установен нарушител, който е осуетил изпълнението на пробационните мерки, се налага наказание „Задържане в поделенията на МВР”.
6/ В условията на предходната алинея, срока на задържането може да надвиши 30 денонощия, но не повече от сбора на предвиденото за установеното нарушение, наказание и срока на налагане на пробационните мерки.
Чл. 19 Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан.
Чл. 20 Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наказание се налага за всяко едно от тях.
Чл. 21 За административните нарушения, наказуеми по реда на този закон, не се допуска условно наказание.
Чл. 22 1/ Наред с предвидените по чл. 12 административни наказания, наказващият орган отнема в полза на държавата вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако тава е предвидено в съответния закон или указ.
2/ Отнемат се в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират.
3/ Освен вещите по предходната алинея, в предвидените в съответния закон или указ случаи, се отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението.
4/ Отнемане по алинея 1 и 3 не се допуска когато стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
Чл. 23 Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност.
Раздел III
Принудителни административни мерки
Чл. 24 За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.
Чл. 25 Случаите, когато могат да се прилага принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Раздел IV
Административнонаказателно отговорни лица
Чл. 26 1/Административнонаказетлната отговорност е лична.
2/ За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.
Чл. 27 Когато извършителят на административно нарушение е действувал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установеният ред, той не носи административнонаказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение.
Чл. 28 1/ Административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост.
2/ Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните лица, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.
3/ За административни нарушения, извършени от малолетни и непълнолетни, на възраст от 14 до 16 години и поставените под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите и настойниците.
Раздел V
Определяне на административните наказания
Чл. 29 1/Административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон, в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
2/ При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
3/ Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко наказание.
Чл. 30 За маловажни случаи на административни нарушения контролният органа може да не наложи наказание, като предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Чл. 31 За маловажни случаи на административни нарушения, извършени от непълнолетни, наказващите органи уведомяват писмено местните комисии за борба с срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за налагане на мерки от възпитателен характер.
Общи административнонаказателни разпоредби
Глава трета
Раздел I
Общи положения
Чл. 32 1/ Когато за едно деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.
2/ Когато се установи, че деянието, за което е образувано административно наказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
Чл. 33 Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
а) нарушителят е починал;
б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;
в) нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен;
г) това е предвидено в закон или указ.
д) не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Чл. 34 Влязлото в сила решение на съда по гражданско дело е задължително за наказващият административен орган по въпросите за гражданското състояние и за правото на собственост.
Раздел II
Образуване на административнонаказателно производство
Чл. 35 1/ Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт на извършителя на административно нарушение и определяне на наказание за извършителя.
2/ Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или от прокурора и е препратено на наказващият орган.
Чл. 36 1/ Актове могат да съставят длъжностните лица:
а) посочени изрично в съответните нормативни актове;
б) определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.
2/ Актове могат да съставят и представители на обществеността, ако са овластени за това с нормативен акт.
Чл. 37 1/ За явно маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, овластените за това органи налагат глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева, която събират на място, срещу квитанция.
2/ За административни нарушения, овластените контролни органи налагат на местонарушението глоби в размер до 1500 лв, ако нарушението и размера на глобата не се оспорва от нарушителя.
3/ Наложеното наказание глоба се вписва в акта за констатиране на нарушението.
Чл. 38 1/ Актът за установяване на административно нарушение и налагане на наказание се съставя в в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.
2/ При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, процеса на констатиране и налагане на наказанието се филмира на електронен носител, който става неразделна част от акта и се съхранява до приключване на административнонаказателната преписка.
3/ Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствието на свидетели.
Чл. 39 При констатиране на административни нарушения актосъставителят може да изземва и задържа веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата по чл. 20 и чл. 21.
Чл. 40 1/ Актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа:
1. собствено и фамилно име на съставителя, длъжността му и организацията, чийто служител е, точният й адрес;
2. дата на съставяне на акта;
3. дата и място на извършване на нарушението;
4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;
5. законните разпоредби, които са нарушени;
6. собствено, бащино и фамилно име и ЕГН на нарушителя;
7. имената и ЕГН на свидетелите;
8. имената и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението;
9. размер на наложеното наказание;
10. номер на банковата сметка, по която следва да се внесе глобата;
11. типът електронен носител на филмираните действия по установяване на нарушението. Видът и модела на видеоапаратурата;
2/ Неразделна част от акта е компютърна разпечатка „Справка за нарушенията на лицето”.
3/ Преди да се информира за нарушенията на лицето, контролният орган не може да определи наказанието.
Чл. 41 1/ Актът се подписва от съставителя и нарушителя, в знак на съгласие с констатираното нарушение и определеното наказание и поне един от свидетелите посочени в него.
2/ На нарушителя се дава препис от акта.
3/ Ако нарушителят откаже да подпише акта, то нарушителя се представя в Районният съд по местоизвършване на нарушението веднага.
4/ Когато не може да се установи самоличността на нарушителя от актосъставителя, тя се установява от най-близката общинска администрация или поделение на Министерство на вътрешните работи.
5/ В края на работния ден, акта се предава в деловодството на наказващия орган заедно със събраните доказателства и другите приложения към преписката за въвеждане в информационна система.
Чл. 42 1/ Иззетите вещи се предават за пазене съгласно установените правила.
2/ При липса на такива правила, вещите се предават за пазене в службата на актосъставителя или в съответна общинска администрация.
3/ Когато е целесъобразно, те могат да бъдат предадени за пазене на нарушителя или на други лица.
4/ Подлежащите на бързо разваляне вещи се продават чрез държавните и общински фирми, като получената сума, след спадане на извършените разходи, се депозира по сметка на държавния бюджет.
Раздел III
Производство по налагане на административните наказания в съда
Чл. 43 1/ В случаите на чл. 17, ал. 1 и чл. 41, ал. 3, по определяне размера и вида на наказанието се произнася съответния районен съд.
2/ За предприетите действия, актосъставителят уведомява ръководството си и Районна прокуратура.
Чл. 44 1/ Районният съдия еднолично в открито съдебно заседание разглежда внесената от актосъставителя преписка веднага.
2/ Преписката се разглежда в присъствието на нарушителя, като при нужда се призовават или довеждат свидетели. Филмираните действия по установяване на нарушението са доказателство.
3/ Нарушителят има право на адвокатска защита.
Чл. 45 1/ В случаите на отказ да се подпише акта и оспорване действията и констатациите на актосъставителя пред съда, то съдът проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.
2/ Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. За целта разглеждането на спора може да се отложи за срок не по-голям от 24 часа.
3/ Не може да участва в разглеждането на административнонаказателната преписката длъжностно лице, което:
а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен;
б) е заинтересовано от изхода на административното производство или има с пострадалия или нарушителя особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.
Чл. 46 1/Въз основа на събраните доказателства районният съдия постановява решение, с което:
а) оправдава лицето и прекратява преписката, когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, с мотивирана резолюция, като постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им не е забранено. Вещите, притежаването на които е забранено, не се връщат, а с тях се постъпва по реда, установен в съответните нормативни актове;
б) потвърждава наложеното наказание. Съдът не може да определи размер на глобата по-нисък от предварително определеният от административнонаказващият орган;
в) постановява наказание „Задържане в поделенията на МВР”
2/ По искане на нарушителя, съдът може да замени задържането с пробация в съотношение 5 часа труд в полза на обществото за едно денонощие „Задържане в поделенията на МВР” ако същият е постоянно трудово зает.
3/ Наказанието се потвърждава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
4/ Когато при разглеждане на преписката се установят признаци на извършено престъпление, материалите се изпращат на съответния прокурор.
Чл. 47 Наложеното административно наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост.
Чл. 48 Решението на Районният съдия не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно.
Чл. 49 1/ За времето на задържането нарушителите не получават трудово възнаграждение от работодателите си, като се запазва работата им и трудовият им стаж не се прекъсва.
2/ Когато Районният съдия постанови задържане, той незабавно уведомява работодателя на нарушителя.
Чл. 50 За решаване въпроса за обезщетението заинтересованият се насочва да потърси обезщетение чрез съда на общо основание.
Чл. 51 Веднага административнонаказващият орган, съответно съдът, предприема действия за привеждане на решението си в изпълнение.
Чл. 52 1/ Решението на съда, съответно на административнонаказващият орган, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, където наказаният работи.
2/ Ако наказаният заема длъжност по професия или дейност, от правото за упражняването на която е лишен, ръководителят на предприятието, учреждението или организацията го освобождават незабавно от тази длъжност.
Чл. 53 1/Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, ако е наложено наказание „Задържане в поделенията на МВР” или Пробация;
б) една година, когато наложеното наказание е глоба;
в) ако е изтекъл срок, по-голям от срока на наказанието, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или длъжност;
г) три месеца, когато наложеното наказание е общесдтвено порицание.
2/ Давността започва да тече от датата на подписване на акта или от датата на постановяване на решението на съда.
ОСОБЕНИ РАЗПОРАДБИ
Чл. 54 Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, се прилагат разпоредбите на НПК.
Чл. 55 Административните нарушения, извършени преди влизане в сила на този закон, за които не са съставени актове, се установяват и нарушенията се наказват по процесуалния ред на този закон.
Чл. 55 Наложените наказания глоба се събират по съществувалият, в момента на налагането им, ред.
Чл. 57 Висящите административнонаказателни производства се довършват по процесуалния ред, установен със закона, по който са образувани.

Следва:
Стъпка втора: Извеждане от НК на съставите дошли от Закона за оръжията.., горите.., лова.., здравето, за движението по пътищата, тютюна и т. н. и връщането им обратно в съответните закони, като административни нарушения. Просията, проституцията, скитничеството, неприкосновеността на недвижимия имот и др. да станат неразделна част от наредбите на общините и т. н, и т. н. Поне с около сто текста трябва да олекне НК, за да може да проработи съдебната система.

Стъпка трета: Ликвидиране на дознанието и следствието като понятие и практика. Човешкият ресурс следва да се преназначи в МВР на съответни полицейски длъжности – МВР има нужда от юристи. Разследването следва да се провежда до изтичане срока за наказателно преследване за съответното деяние или до събиране на достатъчно данни за повдигане на обвинение – ОТ ПРОКУРАТУРАТА В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ. Мярката „Подписка” също трябва да изчезне като понятие и практика
30762

[Star_doznatel]

Пускайки тук пълният текст на тази моя компилация, я пуснах и във форума на СДП /Столична дирекция на полицията/. Не бих казал, че интереса беше голям, а и на базата на това, което се написа там не може да се направи извод за отношението на полицията в България по това, което предлагам. Какво обаче ми направи впечатление и което е общото и в коментарите направени тук, по-рано? Защото общи неща има.
- Преди всичко, взелите отношение акцентират върху 30-дневния срок на задържането и недоглеждат възможността при размер на глобата от 200 лв, да се наложи наказание 4 денонощия задържане /примерно/.
- В сянката на това 30-дневно задържане остава провокативно намаленият срок за погасяване при глоба – 1 година, за разлика от 2-годишният в момента по ЗАНН.
- Пак недопрочетен остава проекта, защото за бедните се предполага задължително задържане, а то не е така. За тях вече текста на чл. 53, ал. 1 б, „б” се явява задължителен, а не провокация. Може да бъдат задържани, само ако бъдат установени отново като нарушители. Но тук вече говорим за системност и това, че са бедни не ги оправдава.
- Пак за този едногодишен срок – предполага се, че много хора ще решат да се възползват от него. Ами – нека. Това предполага една година тези хора съвсем стриктно да спазват всички правила. Да внимават вдигат ли шум след 22 ч; на какъв цвят на светофара пресичат на кръстовище – като пешеходци или като водачи на МПС; да внимават къде ака кучето им, когато го разхождат; да пазят касовата бележка, когато излизат от магазина и т. н. Нали искаме българина да стане съвестен като германеца. Но не се питаме защо германеца е съвестен – дали става въпрос за генетика или за тояга. Аз мисля, че става въпрос за тояга, а този 1-годишен срок е моркова.
- Абсолютизира се задържането като задължително за всички, които не си плащат глобите. Не е така – пак повърхностен прочит. Задържането е неизбежно, но само при рецидив. Но пък правилно е схванато, че е неизбежно.
- Някои от изказалите се, най-вероятно приели задържането като неизбежно, пък заявяват, че е по тежка наказуемостта за административно нарушение отколкото за престъпление. И тук повърхностен прочит или, може би имайки пред вид съществуващото в момента фактическо положение на неналагане на наказания по НК в размер до 3 години лишаване от свобода, смятат че задържане от 4 денонощия за 200 лв глоба по текста на ЗДвП за управление на МПС без СУМПС, е прекалено жестоко. А, питам аз, да го чакаме ли този хубавец да мине 5 пъти по процедурата на НПК и чак тогава да му наложим наказание лишаване от свобода в размер до 730 дни?
- В едно изказване беше подчертано, че има много нормативни актове, които имат много високи долни прагове на наказанието глоба. Да има такива актове. Идеята е да се свалят тези прагове. Високите прагове генерират корупция. Долен праг от 50 хил лв има по ЗТТИ за превоз на цигари без бандерол. Няма обаче платена глоба по този текст. Не че не излизат пари от джобовете на нарушителите, но те не пълнят бюджета…../кратка пауза за дълъг размисъл/
- Някои от участниците идентифицират паричните суми по глобите с взимания. Предлагат лихви да текат и т. н. Имат, разбира се нещо общо, но когато този, който има право на такова взимане се окаже, че не може да си го реализира, защото другата страна е фалирала, той свива рамене и чака ... Държавата не бива да чака с наказанията. Не че сега не прави точно това по сега действащия ЗАНН.
.........
- Ако се сетя още нещо ще го добавя. В Холадния е така.
31144

[Star_doznatel]

Четейки темата и това което съм пестнал по-горе, забелязах някои грешки. Досадно, но никой не е съвършен. Става въпрос за следното:
Чл. 14, ал. 3 е записана така:
Чл. 14 ... 3/ Документа за платената глоба се представя веднага в най-близкото поделение на МВР за изготвяне копие, което се изпраща в поделението, от което е актосъставителя, за присъединяване към преписката.
Да се чете така:
Чл. 14 ... 3/ Документа за платената глоба и за изтърпяно наказание „Пробация”се представя веднага в най-близкото поделение на МВР за изготвяне копие, което се изпраща в поделението, от което е актосъставителя, за присъединяване към преписката.
.............
Чл. 14, ал. 6 е записана така:
Чл. 14 ... 6/ Ведомствата, чиито служители са лицата по чл. 34, завеждат в отделен регистър съставените актове и получените копия на документи за платени глоби.
Да се чете така:
Чл. 14 ... 6/ Ведомствата, чиито служители са лицата по чл. 36, завеждат в отделен регистър съставените актове и получените копия на документи за платени глоби.
...............
Чл. 14, ал. 7 е записана така:
Чл. 14 ... 7/ Ведомствата, чиито служители са лицата по чл. 34, денонощно подават информация за установените нарушители, констатираните нарушения и наложените наказания в дежурната част на съответната ОД на МВР, за въвеждане в централен сървър на МВР за контрол и ползване в административнонаказателната практика.
Да се чете така:
Чл. 14 ... 7/ Ведомствата, чиито служители са лицата по чл. 36, денонощно подават информация за установените нарушители, констатираните нарушения и наложените наказания в дежурната част на съответната ОД на МВР, за въвеждане в централен сървър на МВР за контрол и ползване в административнонаказателната практика.
………….
Чл. 17, ал. 2 е записан така:
Чл. 17 ... 2/ Установеният нарушител, в условията на предната алинея, и чл. 18, ал. 5, веднага се представя в районния съд по местоустановяване на нарушението, заедно с административнонаказателната преписка.
Да се чете така:
Чл. 17 ... 2/ Установеният нарушител, в условията на предната алинея, и чл. 18, ал. 6, веднага се представя в районния съд по местоустановяване на нарушението, заедно с административнонаказателната преписка.
............
Чл. 18, след ал. 2 е записан така:
Чл. 18 ... 3/ Пробационните мерки са с продължителност от 10 да 150 часа за не повече от три месеца;
б) Мерките се налагат в цялата им съвкупност съгласно ал. 2.
4/ Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.
5/На установен нарушител, който е осуетил изпълнението на пробационните мерки, се налага наказание „Задържане в поделенията на МВР”.
6/ В условията на предходната алинея, срока на задържането може да надвиши 30 денонощия, но не повече от сбора на предвиденото за установеното нарушение, наказание и срока на налагане на пробационните мерки.
Да се чета така:
Чл. 18 ... 3/ Мерките се налагат в цялата им съвкупност съгласно ал. 2.
4/ Пробационните мерки са с продължителност от 10 да 150 часа за не повече от три месеца;
5/ Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.
6/ На установен нарушител, който е осуетил изпълнението на пробационните мерки, се налага и алтернатеивно замененотото наказание „Задържане в поделенията на МВР”.
7/ В условията на предходната алинея, срока на задържането може да надвиши 30 денонощия, но не повече от сбора на предвиденото за установеното нарушение, наказание и срока на алтернатеивно замененотото наказание.
………….
Чл. 43, ал. 1 е записана така:
Чл. 43 1/ В случаите на чл. 17, ал. 1 и чл. 41, ал. 3, по определяне размера и вида на наказанието се произнася съответния районен съд.
Да се чете така:
Чл. 43 1/ В случаите на чл. 17, ал. 1,чл 18, ал. 6 и чл. 41, ал. 3, по определяне размера и вида на наказанието се произнася съответния районен съд.
………….
Допускам, че е възможно до има и други грешки. И да ги забележа – няма да ги коригирам. Философията на това, което предлагам би трябвало да е ясна и без корекциите, които направих. Всъщност не ги направих, а ги предложих. Ако ги бях направил като корекции в текста, щяха да останат незабелязани. Ако модераторите преценят, че така предложени са спам, то да ги вмъкнат в текста