Законна лихва върху обезщетение за оставане без работа

[svettoslav]

Аааа,нищо,нищо,be my guest

[Гост.]

И според мен съвсем спокойно на общо основание можеш да го поканиш, преди да си предявил иск. Друг въпрос е, че още не знаеш дали уволнението ще бъде отменено.
Задължението е изискуемо от момента на уволнението, но без срок, няма спор - има си цяло тълкувателно решение, което съм го чела. Въпросът ми е - в целия 6-месечен размер ли го смятаме за възникнало и изискуемо вземането още към момента на уволнението, или се "натрупва" постепенно с изтичане на времето до август.

По абзац първи- няма пречки да се отправи покана. Има ли я, то тогава следва в бъдещото съдебно дело да се присъди мораторна за периода от дата следваща уволнението до дата предшестваща датата на завеждане на ИМ, ако се уважи иска и се признае незаконсъобразност на уволнението. Спор няма.
За втори абзац- едно изречение в четеното ТР казва следното " Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение", което дава отговор на питането ти- смятам за най- правилно( ама коя ли съм аз), че се натрупва постепенно и ако с депозиране на ИМ е предявен ОСИ за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение върху глобалната сума за 6м. период, считано от дата на предявяване, то същият частично би бил неоснователен ( при липса на изискуема главница /падежът на част от вземането не е настъпил/, що ще уважаване и на акцесорно) към дата на постановяване на СР( заради новите правила на играта и лелеяната бързина).
Как да се присъди парично задължение за период който не е настъпил?
Повечето йезуитски сочат- осъжда да заплати обезщетение по чл. 225 в размер на месечното брутно възнаграждение, но не повече от 6м. Самия принцип на заплащане на това обезщетение не позволява спекулации, но и диспозитивите не са съвсем прецизирани. Ако този въпрос се постави за решение в София, то поради редица причини до пренията са изтекли тези 6м., но ако е при нас, примерно- още на 3-4 м. от уволнението ще имаш диспозитив и точно в този последващ период до 6-те месеца е проблема, така щото как ищцата да докаже липса на ангажираност по ТПО, когато делото е приключило?

Съвсем в страни- искът по 225 не е задължително да бъде предявен с иска по 344, ал.1 т.1. Да, за да бъде допустим иска по 225, следва да имаш уважен по 344 т.1, но давността при двата е съществено различна.
В най-чистия случай, при неизтекъл 6м. срок, то съдът следва да отхвърли, като неоснователен, иска по 225, ведно с акцесорния, за период, който не е настъпил.
Няма смут, така щото правото е нормативно признато, и ако уволнението е отменено, а давността не е изтекла- какъв е проблема?) , но пък работникът следва да инициира ново дело за остатъка от тези 6м.( това последното се спестява с йезуитския израз).



Да не забравяме, че визираното ТР е постановено във времената на добрия стар ГПК, когато съдопроизводството не бе така експедитивно и макар този вид щения да се резглеждаха по реда на бързото, то последното беше в пъти по-бавно от общото исково. На повечето ни е известно, че към дата на съдебните прения този 6м. период отколе бе минал за разлика от сега, което прави темата актуална.




п.п. Харесвам ви, но ако опитаме да сме по-учтиви и загърбим неврозата натрупана през деня ще установим, че неуместните подхвърляния са излишни.
Я, се усмихнете и ... опитайте.

[portokal]

За главницата няма особен спор. В случая, който породи въпроса, не бяха изтекли, но това не е проблем, човекът си обжалва решението в отхвърлителната част и втората инстанция му присъди разликата като дължима в резултат на нов факт - изтеклия срок. Ако пък пропусне да обжалва или ако делото приключи светкавично бързо преди края на 6-те месеца, би трябвало да има право на нов иск, основан на новия факт.
Въпросът е за лихвите. Аз, първата инстанция, демек, бях посочила, че за обезщетението, отнасящо се за периода след предявяването на иска, в размер толкова и толкова, тя се начислява с начален момент месец за месец (щото примерно ден за ден е прекалено ). Идеята е месеците да се броят, смитано от уволнението. Така сме го правили, когато се е налагало (2-3 случая) в друг окръжен съд, където бях младши съдия. Никога не съм се съмнявала, че така е правилно. Тук ми казват, че първо, този диспозитив е неясен, и второ, няма основание сумата да се разделя по този начин. За яснота, може и да не е бил чак дотам кристално ясен, но за "няма основание" не съм съгласна. Виждам обаче, че освен че в ТР не се казва нищо по въпроса, в решенията, качени в Апис, наистина сумата не е разделена, тоест това е преобладаващото мнение.
Може и да има причина цялата сума да се смята дължима с обратна сила веднага след уволнението, но тази причина не я виждам. За нея ми е темата. Дреболия е, но форумите не са само за фундаментални теми.
Иначе - вече няма да разделям нищо. Хем по-лесно, хем по-безспорно.

Съвсем в страни- искът по 225 не е задължително да бъде предявен с иска по 344, ал.1 т.1.

Така е. Но няма и пречка да е съединен и май не съм виждала да е предявен отделно.

[portokal]

А Величеството го нарекох оператор на тъпан, защото форумът не допусна думата "тъпанаP". Глупава реакция беше, но щом го радва...
Безспорно по-добре е да се следва послеписът на Поли.

[Melly]

Може и да има причина цялата сума да се смята дължима с обратна сила веднага след уволнението, но тази причина не я виждам. За нея ми е темата.

Аз разсъждавам така. Обещетението по чл.225 КТ е едно и е неопределено по размер, но определяемо до горна граница. Размерът му зависи от периода изтекъл към момента на постановяване на Решението. Основанието му да бъде претендирано се черпи от закона. Дали ще бъде присъдено е въпрос на основателността на главния иск. Именно защото искът по чл.344 КТ е конститутивен, при упражнено потестативно право от страната, правната промяна настъпва със задна дата, като се приема за установено по основание и размер самото обещетение толкова, колкото се е "набрало" до този момент.

[Гост.]

Не че е нещо, но и аз смятам, че си права портокал, въпреки, че каквото съм прочела по въпроса- все го смятат като глобална сума с начална дата на забава- дата на предявяване на иска. Дори не съм срещала СР за мораторна преди това- там където са претендирани иска е отхвърлян заради липсата на покана.

Вярвам, че не съм чела достатъчно и по тази причина не знам отговора.

п.п. Ама няма основание и да се смятат накуп( пак се върнах в темата) и олихвява сумата от дата на иска, при неизтекъл срок,- макар и да има сходство с деликта по чл. 45 ЗЗД, все пак не е идентично.

[Melly]

Поли, сходството с деликта си е пълно. То и затова се наименова обещетение за вреди, настъпили от незаконно уволнение. Разликата произтича от спецификата на материята, уреждаща трудовоправните отношения прекратени от страна на работодателя. Основанията за това са numerus clausus. Неспазването на ФС-ви води до виновно поведение на работодателя и при наличие на останалите предпоставки пък е основание за ангажиране на деликтната му отговорност. А защо деликтна, ами защото източникът й е генералната клауза на чл.45 ЗЗД, т.к. договорните отношения между страните са вече прекратени. Основателността на това поведение на работодателя е предмет на конститутивния иск по чл.344 КТ.

[portokal]

Мели, ако беше деликт, щеше да се дължи законна лихва и без покана. За вид договорна отговорност си се смята.
Деликт има, когато вредата не е свързана с предходни правоотношения между увредения и вредителя.
Така или иначе това (деликтна - договорна) няма кой знае какво отношение към моя въпрос за момента на настъпване на вредите.
Както и да е. Тенкс за мненията.

[Melly]

Да, права си - не е чист деликт. Не го съобразих веднага. Но не е и договорна отговорността за тези вреди към датата на предвяване на иска. Отговорът идва от действието на решението - то възстановява правоотношението със задна дата. Така е, права си. Значи е някакъв квазиделикт.

[REVOLUTION]

Според мен лихвата се дължи върху цялото обезщетение.Наистина в закона е определен период от време , за който може максимално да се търси обезщетение-не повече от 6 месеца , но това не значи , че това обезщетение е едва ли не периодично задължение като работната заплата и падежът му настъпва за всеки изминал месец поотделно.
Обезщетението се определя като глобална , форфетерна сума , равна на вредата от оставането на работника без работа за определен срок от време и равняваща се на сбора от трудовото възнаграждение което би получил ако работеше.

За началния момент на забавата е ясно-ТР , а и ако ВС считаше , че е налице периодично задължение , щеше да уточни , че за всеки период(месец който работникът е бил без работа) има отделен начален момент на забава.
Още един аргумент за мен , мразещ математиката ,по-лесно се смята , а и в крайна сметка е в полза на работника , който е уволнен незаконосъобразно(последните аргументи са строго неюридически.Да не ме емне някой.. )

[Гост.]

Според мен лихвата се дължи върху цялото обезщетение.Наистина в закона е определен период от време , за който може максимално да се търси обезщетение-не повече от 6 месеца , но това не значи , че това обезщетение е едва ли не периодично задължение като работната заплата и падежът му настъпва за всеки изминал месец поотделно.
Обезщетението се определя като глобална , форфетерна сума , равна на вредата от оставането на работника без работа за определен срок от време и равняваща се на сбора от трудовото възнаграждение което би получил ако работеше.
======

Ти, сериозно ли?
Ми, признато му е правото да иска за такъв период, ама ако е започнал работа по време на съдебния процес? Какво го правим така претендирания иск и по основание и по размер?
Или, да усложним съвсем мъничко- ако работодателят го е погалила бялата птица и превеждал на ищеца ежемесечно, пак докато трае процеса, брутното възнаграждение?
м?
Пак ще се смята глобална сума и пак ще се олихвява цялата от дата на ИМ?
Ъпсурд...


п.п. Явно никой не иска да ни затвори клавиатурите по темата- инак да бяха споделили обяснението.

[Melly]

Ми, признато му е правото да иска за такъв период, ама ако е започнал работа по време на съдебния процес? Какво го правим така претендирания иск и по основание и по размер?

Въпрос на пълно и главно доказване. Ако към приключване на устните състезания не представи тр. книжка или друг официален документ, от който да е видно, че искът му е основателен, тогава съдът просто ще го отхвърли като недоказан по основание и изобщо няма да се интересува от размера му.

Или, да усложним съвсем мъничко- ако работодателят го е погалила бялата птица и превеждал на ищеца ежемесечно, пак докато трае процеса, брутното възнаграждение? м?

Туй бих го приела само теоретично, но не и изключено да се случи. Би ли стоял работодателят с кръстени ръце да не внесе доказателства за изпълнението в хода на производството? Не вярвам. Това би означавало признание на иска и частично погасяване. Съдът ще отчете тези факти и ще присъди остатък, ако има такъв, ведно с лихвата от датата на ИМ.

П.П. Пусти клавиатури, не стоят мирно.

[drlaw]

Колеги,
имам влязло в сила решение, с което е признато за незаконно уволнение. Но не е претендирано обезщетение по 225, ал.1 КТ.
Сега ще водя ново дело за това обезщетение.
Дали ако поискам присъждане на законната лихва върху обезщетението по чл. 255, ал.1 от КТ от датата на влизане в сила на решението по конститувния иск, с което е признато уволнението за незаконно и е отменена заповедта за уволнение - до датата на новата искова молба, съдът ще я присъди? Кога настъпва изискуемостта на обезщетението?

[neutralen]

В случаите по чл.225, ал.1 от КТ, обезщетение се дължи за не повече от 6 месеца от времето през което работника е бил без работа. Обезщетението се дължи, ако бъде уважен иска, който смятате да предявите. Мораторни лихви, мисля че не се дължат. Като искате предявете иск за лихви за в бъдеще време - от датата на предявяване на иска.

[bird_of_paradise]

Колеги,
имам влязло в сила решение, с което е признато за незаконно уволнение. Но не е претендирано обезщетение по 225, ал.1 КТ.
Сега ще водя ново дело за това обезщетение.
Дали ако поискам присъждане на законната лихва върху обезщетението по чл. 255, ал.1 от КТ от датата на влизане в сила на решението по конститувния иск, с което е признато уволнението за незаконно и е отменена заповедта за уволнение - до датата на новата искова молба, съдът ще я присъди? Кога настъпва изискуемостта на обезщетението?

Прочетете ТР №3/19.03.1996г. по гр.д.№3/1995г. на ОСГК - лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се дължи от деня на поканата, а ако такава покана не е отправена от работника, лихва се дължи от деня в който е предявен иска.

върнах се на стр.І- вече съм писала точно за лихвата, ама не четете ( не мен, ами и задължителната практика).

[Pause]

Има и още едно ново ТР ,според което може да се претендират и неимуществените вреди въпреки ,че е извъндоговорно основание.