Проблем на работното място с работно време и почивки

[xploda]

Здравейте.

Минавам директно на проблема. Работя в голяма международна IT компания, в клона ѝ в София. Името ѝ е двубуквено със синьо лого. Дано сте се сетили. Как да е. Значи при постъпване на работа ми беше казано, че се покрива 12 часов работен ден с две смени. Преди два месеца започнахме покриване на 14 часов работен ден "пробно". Да ама тва пробно се оказа постоянно, при една от срещите на тима попитах няма ли да се връщаме на старото работно време при което мениджъра ми ни сецна всички с тоталния си отказ. На въпроса защо, буквално ни беше отговорено със "защото така ми харесва". Тва е единия проблем.
Другия проблем е с почивките. Последните седмици сме толкова натоварени с колегите, че оставаме много след работно време, нямаме време да ядем и т.н. За 9 часа успях да стана само колкото да ида до тоалетна. Днес просто си дискутирахме тва нечовешко натоварване с тиймлидерката и след като ѝ казахме, че при работа с компютри трябва да се прави по 10-на минути почивка всеки час, ни се заяви "къде го пише, в кой закон, дайте да го видим черно на бяло".
Та молбата ми е, моля, ако някой се сеща кой е закона описващ точно и ясно колко е минималната почивка при работа с компютър да каже точното име, там членове, параграфи каквото има, да им го натрием в носа на тъпия мениджмънт.

[Гост.]

Да ви посоча, защо не, относимите норми, но каква ползата от това?
Драснете по един, два реда на инспекцията по труда( не само за липсата на краткотрайни почивки, но и за това удължено работно време, навярно липса на предпазни очила, респективно липса на осигурен мед. ритмичен преглед...) - такъв свят ще им се завие на работодатели, тийм "лидери"( думата лидер е употребена неудачно, нейсе) и прочие.

ЗЗБУТ http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134178305

ДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Обн. ДВ. бр.70 от 26 Август 2005г.


Чл. 1. С тази наредба се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за:
1. шофьорски кабини и контролни кабини на транспортни средства или машини;
2. компютърни системи, разположени на борда на транспортни средства;
3. компютърни системи, предназначени за обществено ползване;
4. преносими системи, които не се ползват продължително на работното място;
5. калкулатори, касови апарати и всяко оборудване, което има малък екран за данни или измерване, който се изисква за директно ползване на оборудването;
6. пишещи машини с екрани.



Чл. 3. (1) Работодателят извършва оценка на риска на работните места с видеодисплеи за определяне на възможните рискове за здравето и безопасността на работещите, особено по отношение на зрението, мускулно-скелетната система, възникването на психичен стрес и др.
(2) Работодателят предприема необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на установените по ал. 1 рискове, отчитайки възможностите за тяхното допълнително и/или комбинирано действие.



Чл. 4. (1) Работодателят осигурява работните места за работа с видеодисплеи да отговарят на изискванията, посочени в приложението.
(2) При изпълнение на задълженията си по ал. 1 работодателят отчита характера на работата и осигурява установените в националното законодателство минимални изисквания.



Чл. 5. Работодателят осигурява на лицата, работещи с видеодисплеи, обучение и информация относно изискванията към конкретното оборудване, работната среда, използваните програмни продукти и възможните рискове за увреждане на зрението, на мускулно-скелетната система, за възникване на психичен стрес и др., както и за изискванията към тяхното поведение, с оглед запазване на здравето им при:
1. постъпване на работа;
2. съществени изменения на организацията на работното място;
3. въвеждане на ново оборудване.




Чл. 6. Работодателят предоставя на лицата, работещи с видеодисплеи, информация за предприетите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.



Чл. 7. Работодателят е длъжен да се консултира с работещите и/или техните представители и да създава условия за тяхното участие по всички въпроси, свързани с прилагането на наредбата, в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд.



Чл. 8. Работодателят организира трудовата дейност на лицата, работещи с видеодисплеи, по начин, осигуряващ периодични прекъсвания на работата с видеодисплеи, които се ползват за:
1. регламентирани почивки, като техният брой, продължителност и ред на ползване се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (ДВ, бр. 54 от 1999 г.);
2. извършване на други дейности с цел намаляване на натоварването, дължащо се на работата с видеодисплеи.



Чл. 9. (1) Работодателят осигурява преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести:
1. преди започване на работа с видеодисплеи;
2. един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години;
3. при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи.
(2) Работодателят осигурява за своя сметка средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей, ако са предписани от специалиста по очни болести при прегледите по ал. 1.


Допълнителни разпоредби




§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Видеодисплей" означава екран за текстово или графично изображение на информация, независимо от начина на представянето й.
2. "Лице, работещо с видеодисплей" е всеки работещ, който обичайно работи с видеодисплей не по-малко от половината от установеното за него работно време.
3. "Работно място за работа с видеодисплей" е съвкупност от: видеодисплей, който може да бъде снабден с клавиатура или входно устройство; и/или софтуер, определящ взаимодействието оператор - машина; аксесоари по избор; периферни устройства - модем, устройство за дискети, принтер, държател на документи, телефон; работен стол и работна маса или работна повърхност; заобикаляща работна среда.
4. "Пренебрежимо ниски нива" са нивата на електромагнитните лъчения, чиито стойности са в границите на нормите, определени в съществените изисквания към продуктите.


Преходни и Заключителни разпоредби





§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 36, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.



§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 3 от 2002 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (ДВ, бр. 95 от 2002 г.).




§ 4. Указания по прилагането на наредбата дават министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика.



Приложение към чл. 4, ал. 1


Изисквания към работните места за работа с видеодисплеи


I. Изисквания към оборудването
1. Използваното оборудването да не предизвиква рискове за лицата, работещи с видеодисплеи.
2. Екран:
а) знаците върху екрана да са добре и ясно оформени, с подходящ размер и разстояние между знаци и редове;
б) изображението на екрана да е стабилно, без трептене или други форми на смущения;
в) яркостта и/или контрастът между знаците и фона да могат да се регулират от лицето, работещо с видеодисплеи, и да се променят лесно в зависимост от условията на средата;
г) екранът да е подвижен, да може лесно и свободно да се накланя, повдига или върти в зависимост от нуждите на лицето, работещо с видеодисплей;
д) да няма отражения или отразен блясък върху екрана, причиняващи дискомфорт на лицето, работещо с видеодисплей;
е) да има възможност за ползване на отделен плот за екрана или регулируема маса.
3. Клавиатура:
а) клавиатурата да може да се накланя и да е отделена от монитора, за да позволява заемането на удобна работна поза и да не предизвиква умора на ръцете и китките;
б) пространството пред клавиатурата да е достатъчно и да дава възможност за опора на ръцете и китките на лицето, работещо с видеодисплей;
в) клавиатурата да е с матова повърхност за предотвратяване на отразения блясък;
г) начинът на подреждане и характеристиките на клавишите да улесняват ползването на клавиатурата;
д) знаците върху клавишите да са контрастни и четливи при обичайна работна поза.
4. Работна маса и работна повърхност:
а) работната маса или работната повърхност да са достатъчно широки, с ниска отразителна способност и да позволяват промени в подреждането на екрана, клавиатурата, документите и останалото оборудване;
б) държателят на документи да е стабилен, да се регулира и да е поставен в положение, което да намалява причиняващите дискомфорт движения на главата и очите при работа;
в) работното място да осигурява достатъчно пространство, за да може лицето, работещо с видеодисплей, да заема най-удобната за него работна поза.
5. Работен стол:
а) работният стол да е стабилен и да позволява на лицето, работещо с видеодисплей, свобода на движенията и удобна работна поза;
б) седалката да се регулира на височина;
в) облегалката на стола да се регулира на височина и наклон;
г) да има възможност за поставяне на опора за краката при желание на лицето, работещо с видеодисплей.


II. Изисквания към работната среда
1. Работното място да е проектирано и оразмерено по начин, осигуряващ достатъчно пространство на лицето, работещо с видеодисплей, за промяна на работната поза и работните движения.
2. Осветление:
а) общото и/или локалното осветление да осигуряват достатъчно осветеност и подходящ контраст между екрана и заобикалящата го среда, като се отчитат видът работа и състоянието на зрението на лицето, работещо с видеодисплей;
б) смущаващите зрението блясък и отражение от екрана да се отстранят чрез подходящо съответствие между разположението и подреждането на работното място и разположението и техническите характеристики на източниците на изкуствено осветление.
3. Отражения и блясък:
а) работното място да е организирано така, че източниците на светлина, като прозорци и други отвори, прозрачни или полупрозрачни стени и ярко оцветени повърхности или стени, да не предизвикват директен блясък, както и отражения от екрана;
б) прозорците да имат завеси или щори, които при нужда намаляват дневната светлина, падаща на работното място.
4. При оборудване на работното място да се взема под внимание излъчвания от оборудването шум, който не трябва да нарушава вниманието или речевата комуникация на работещия.
5. Оборудването на работното място да не води до отделяне на допълнителна топлина, която би могла да предизвика дискомфорт на работещия.
6. В работните помещения да се осигурява и поддържа подходящо ниво на влажност.
7. Всички видове лъчения, с изключение на видимата част на електромагнитния спектър, да бъдат с пренебрежимо ниски нива от гледна точка защита на здравето и безопасността на работещите.


III. Взаимодействие "оператор/компютър"
При проектиране, избор, пускане в експлоатация, промяна на програмния продукт, както и при организиране на дейностите, при които се използват видеодисплеи, работодателят трябва да осигури:
1. програмен продукт, подходящ за съответната работна задача;
2. програмен продукт, лесен за ползване и при възможност приспособим за нивото на знанията и опита на лицата, работещи с видеодисплеи; без знанието на работещия да не се прилагат количествени или качествени проверки или оценки за извършваната работа;
3. системите да осигуряват обратна връзка към работещия за резултата от неговата работа;
4. системите да представят информация във формат и скорост, съобразени с възможностите на работещия;
5. прилагане на ергономичните принципи по отношение на програмния продукт, особено при процеса на преработка на информация от работещия.

Издадена от Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика
Обн. ДВ. бр.54 от 15 Юни 1999г.


Раздел I.
Общи положения



Чл. 1. С тази наредба се определят условията, редът и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа с цел осигуряване на устойчива работоспособност, намаляване на умората и опазване на здравето на работещите.



Чл. 2. Физиологични режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл. 9.




Чл. 3. (1) Въвеждането на физиологични режими на труд и почивка по време на работа е задължение на работодателя и е неразделна част от цялостната фирмена политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
(2) Работодателят информира работещите за възможните неблагоприятни последици за здравето и работоспособността от нерационални режими и обсъжда с комитетите и групите по условия на труд възможностите за въвеждане на физиологични режими на труд и почивка.
(3) Работниците и служителите съдействат при разработването, въвеждането и оценката на режимите на труд и почивка.



Чл. 4. Работодателят възлага на служба по трудова медицина или на специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, да разработят подходящи режими на труд и почивка за съответния вид труд.




Чл. 5. За разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка работодателят осигурява извършването на:
1. оценка на работните места за определяне на вида, тежестта и напрежението на трудовата дейност, факторите на работната среда и организацията на трудовия процес;
2. оценка на риска от въздействие на неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия процес върху здравето и работоспособността на работещите.



Чл. 6. (1) Физиологичните режими на труд и почивка включват почивки, които се използват за отдих и възстановяване.
(2) Времето за почивките по ал. 1 се включва в рамките на работния ден (работната смяна).
(3) Физиологичните режими на труд и почивка се въвеждат с организацията на работата и нормирането на труда.



Чл. 7. Физиологичните режими на труд и почивка се включват в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и се довеждат до знанието на работещите.


Раздел II.
Условия и ред за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа



Чл. 8. Физиологични режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изискванията на приложението.



Чл. 9. Регламентирани почивки за отдих и възстановяване по време на работа се въвеждат когато:
1. работният процес е постоянен и равномерен и се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда;
2. продължителността на работния ден (работната смяна) превишава 6 часа;
3. има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд.



Чл. 10. Оценка на ефективността от въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка се извършва една година след въвеждането му. Оценката се прави от службата по трудова медицина или от специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, на основата на физиологични и здравни критерии.



Чл. 11. (1) Видът на регламентираните почивки в зависимост от начина на използването им (активни, полупасивни или пасивни) се определя от преобладаващия вид натоварване на работещите и от факторите на работната среда и трудовия процес.
(2) Регламентираните почивки по време на работа се провеждат извън работното място в специално обзаведени помещения или площадки (зони за почивка или рекреационни възли).
(3) Работодателят осигурява подходящи места за почивка в зависимост от условията на труд, вида на регламентираните почивки, възрастовия състав на работещите, състоянието на санитарно-хигиенните условия в производствените помещения.
(4) Работодателят осигурява информация на работещите за най-подходящия вид регламентирани почивки във връзка с изпълняваната от тях работа съгласно изискванията на т. 16, 17 и 18 от приложението. Работещите съобразно личните си предпочитания могат сами да избират начина на тяхното прекарване.


Допълнителни разпоредби




§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. Физиологичните режими на труд и почивка представляват научно обоснована система за продължителността, реда и начина на ползване на периодите на почивка, осигуряващи висока и трайна работоспособност, качество на извършваната дейност и опазване здравето и работоспособността на работещите.
2. Почивките по време на работа са специално организирани и регламентирани от работодателя периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и са част от работно време.


Преходни и Заключителни разпоредби





§ 2. Указания по прилагането на наредбата дават Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.




§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и отменя т. 4.7.1 и 4.9 от Нормите за физическо натоварване на работниците и хигиенно-физиологични и ергономични изисквания за рационална организация на работното място и трудовите процеси № 5 на МНЗ (обн., ДВ, бр. 25 от 1971 г.; доп., бр. 58 от 1979 г.).




§ 4. Контролът по изпълнение на наредбата се извършва от Главната инспекция по труда при МТСП.



Приложение към чл. 8


Общи изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа


1. Разработването на физиологични режими на труд и почивка включва определяне на общото време за регламентирани почивки през работния ден (работната смяна), на техния брой, продължителност и ред на ползване.
2. Режимът на труд и почивка се разработва с оглед удължаване продължителността на периода "устойчива работоспособност" като разпределянето на почивките се съобразява с периодите "вработване", "устойчива работоспособност" и "минимална работоспособност".
3. Разработването на физиологични режими на труд и почивка изисква:
а) оценка на характера и тежестта на труда;
б) оценка на състоянието на факторите на работната среда, трудовия процес и работното оборудване;
в) характеристика на промените в работоспособността;
г) оценка на риска за здравето и безопасността на работещите от неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия процес.
4. Общото време за регламентирани почивки при умерено по степен трудово натоварване достига до 10 - 15 % от работното време.
5. Общото време за регламентирани почивки се разпределя по следния начин: 30-40 % през първата, и 60 - 70 % през втората половина на работния ден.
6. Разпределението на почивките по време на работа по брой и продължителност се определя от характера и тежестта на извършваната работа и факторите на работната среда и трудовия процес.
7. Основен принцип при разпределение на почивките е да се дават чести и кратки вместо редки и дълги почивки.
8. При нормална продължителност на работния ден (8 часа) се дават поне 2 почивки:
първата - 2 - 2,5 часа след започване на работата, за да не се нарушава периодът на вработването, а втората - 1,5 - 2 часа след почивката за хранене.
9. Минималното време за всяка отделна почивка не трябва да бъде по-малко от 5 - 10 минути, а максималното - от 30 минути.
10. Регламентираните почивки по време на работа биват:
а) активни - включват двигателна дейност, спортни и физически упражнения;
б) полупасивни - включват разходки, спортни игри, леки физически упражнения;
в) пасивни - провеждат се в седяща или друга свободна поза и включват четене, музика, психично разтоварване.


Специфични изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа


11. При дейности с тежко и много тежко физическо натоварване (енергоразход над 5 kсаl/min) общото време за почивки по време на работа може да достигне от 25 % до 50 % от времето за работа. Продължителността и разпределението на почивките се определя от характера и условията на работата.
12. При дейности с локална мускулна работа, натоварване на малките мускулни групи, изразена двигателна монотонност и принудителна работна поза се въвеждат чести и кратки почивки по време на работа.
13. При дейности с голямо нервно-психично и нервно-сензорно напрежение се въвеждат чести и кратки почивки по време на работа.
14. Определянето на регламентирани почивки по време на работа в отделни браншове на промишлеността, в транспорта, селското стопанство, обслужващата сфера и др. се подчинява на изискванията на тази наредба, като се отчитат специфичните особености на труда и отнасящите се за тях нормативни актове.
15. Разработването на физиологични режими на труд и почивка при сменна работа се подчинява на следните изисквания:
а) определянето на регламентирани почивки през сутрешна смяна става съгласно общите изисквания на тази наредба;
б) през вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят и продължителността им се определят от характера на работата и условията на труд;
в) при удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и втората половина на работната смяна;
г) сменната работа се организира така, че въртенето на смените да е по часовниковата стрелка и да са осигурени два последователни почивни дни, от които поне единият да е събота или неделя;
д) сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната - по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и възстановяване;
е) нощната работа се организира така, че да не се допускат повече от 4 - 5 последователни нощни смени;
ж) почивката между две последователни смени не може да бъде по-малка от 12 часа;
з) удължени 12-часови работни смени се допускат само когато трудовото натоварване (физическо и нервно-психическо) не е тежко и факторите на работната среда и трудовия процес са в допустимите граници.
16. Активни почивки се прилагат при работа с намалена двигателна активност, леко и умерено физическо натоварване и/или нервно-психично напрежение, монотонна и еднообразна работа, принудителна работна поза.
17. Полупасивни почивки се прилагат при работа с умерен темп, средно по степен физическо натоварване и/или нервно-психично напрежение, седяща работна поза, повишено зрително натоварване.
18. Пасивна почивка се прилага при заети с тежък и много тежък физически труд, голямо нервно-психично напрежение, висок темп на работа, принудителна работна поза, постоянни преходи на значителни разстояния, стояща работна поза.

Аман от неграмотни псевдонякаквиси.